"Тук говорим за възможности, които учениците имат за преместването си и за избор на няколко стъпки. Първо е тази възможност след завършено основно образование в седми клас. Следващата възможност е след завършен десети клас на шестнадесет годишна вързраст, първи гимназиален етап, което дава шанс на децата абсолтно осъзнато да направят своя избор за бъдещото си професионално развитие през избора на това в какъв профил биха искали да продължат образованието си."
Възможности - това е образователната реформа. Няма идеална реформа. В повечето случаи цената е висока и се плаща от всички. Но не се ли проведе реформа, оставаме във времето на килийното образование в сравнение с образователните системи на света, към който се числим гордо.
Всеки може да приведе разумни и смислени доводи в подкрепа на своите твърдения за реформа или нереформа. Вече го направиха от софийската френска гимназия. Направили са го и над 250 учители, родители, организации през време на общественото обсъждане. Но какво се чете в текста на предупреждението на франкофоните? Желание за запазване на положението такова, каквото е. А то е следното:
- има едни училища, в които се приемат ученици с висок бал от оценки, придобити на компрометирано външно оценяване, поради което всички останали училища са в неравнопоставеност още на входа на гимназиалния етап;
- развява се едно качество на образование, което обаче се измерва предимно с родни средства - успех на компрометираните държавни зрелостни изпити, среден успех от дипломите на зрелостниците и подобни. Приемът в чужди университети едва ли може да е критерий, след като там работи принципът на фунията - влизат много, ама наистина много, теглят студентски кредити, но завършват малко. Дават се като доказатлество за качество успехи на олимпиади, международни състезания и подобни. Е, и? Как това показва качеството, след като подготовката за подобни участия не е част от задължителната или задължително-избираемата подготовка?
- основното притеснение на всички в системата на средното образование е как ще скалъпим нормативите на учителите за следващата учебна година. Нормативите в тази им форма са отживелица така или иначе и предполагат едно непрекъснато преливане от пусто в празно за това колко е работното време на учителите. Ако във втория гимназиален етап учениците имат възможност да избират какво да е съдържанието на учебните им дни учителите ще трябва да сменят работното си място според предпочитанията на учениците. Така може да се окаже, че в две училища с еднакъв брой ученици може да има разлика в броя преподавателите по немски например - в едното да има само един, а в другото да има шест. А да не пропускаме и това, че доста учители ще трябва да сменят професията въобще...;
- ориентирането на учениците за придобиване на профил или професия се извършва във възраст, през която решенията се вземат предимно от родителите. И така така наречените елитни училища са пълни с едни ученици, които не искат да са там, защото това, което учат не им е интересно, но нямат избор, защото преместването от профилирано или професионално училище в общообразователно е цяла одисея. А и родителите в общия случай не дават да се спомене за такова нещо;
- ако на учениците се разреши след десети клас да решат да си сменят училището, може да се окаже, че елитните училища ще се опразнят, защото са станали безинтересни на фона на това, което се предлага през 21-ви век. Причината е, че може някои общообразователни училища да постигнат капацитета да предложат такива избираеми предмети, които да са привлекателни за учениците. А елитните училища, понеже са елитни, не могат да се принизят да се конкурират с простите СОУ-та. Дали? Надявам се, че не.
Какви възможности носи тази реформа, колкото и да е рискова, в някои отношения недоизпипана, несъобразена със сроковете и не особено добре огласена сред обществото и училищните общности?
На първо място е възможността за отпадане на крепостното ученичество и учителство. При настоящото положение учениците щат не щат учат едни предмети, които считат за излишни. Или поне считат съдържанието на предметите за ненужно за справяне в ежедневието. Но те трябва да са в часовете и да слушат уроците, защото нормативните документи така казват, че трябва. А това произвежда отегчение и отвращение от това да бъдеш ученик. Освен това учениците са закрепостени в училищата - където и да се преместят, положението е същото. Дори в профилираните (езикови, математически и др.) общообразователното съдържание си остава. Това с профилирането е вече мит. Учителите са закрепостени да работят в система, която ги притиска да преподават неща, спуснати от чиновниците, въпреки, че са наясно, че за учениците това нито е интересно, нито е полезно. При това положение каквито и иновативни методи на преподаване да искат да приложат, това остава ограничено от закостенялата, застинала в 18-ти век система, по която се водят учебните планове и програми. Дори и да смени училището, учителят си е крепостник първо на годишния норматив часове, после на чиновника от инспектората, който му проверява съответствието между вписан материал, годишно разпределение и тетрадка на ученик! А, и дали има всички графи в разпределението, за което дори няма изискване в нормативен документ как да изглежда! Остава крепостник и на учебната програма, според която трябва да сведе на учениците материал, който може да се равнява по количество с Енциклопедия "Британика". По качество обаче е колкото листче с печатните грешки към някой водевилен роман.
Тази реформа ще доведе до издигането на една особено важна ценност в образованието - свободата на придвижване в процеса на образоване. Ако ученикът има възможност да сменя училищата си няколко пъти за дванадесет години (след четвърти, след седми, след десети класове, а и между това), то той ще бъде приучен към поемане на своето образование в свои ръце по-отрано, което със сигурност ще се пренесе и върху живота след училището.
Косвено тази реформа ще доведе до естествено профилиране на училища. Ако едно училище има силите да предложи добро обучение по биология, то ще привлича ученици, които искат във втория гимназиален етап да учат повече биология. Така няма профилираните училища да се определят според решенията на чиновници или неподплатените щения на директори и учители, а според действителното качество на съдържанието.
На второ място е освобождаване, поне до известна степен, на училищета от командно-административния апарат на министерство и инспекторати. Училищата ще получат свобода да решават какво ще предлагат на образователния пазар, как ще го предлагат, какви ресурси ще ползват за реализацията на това предлагане. И сега има напредничави училища, които обаче не могат да осъществят потенциала си от ръковоство и учители, защото трябва да следват неотлъчно учебни планове и програми, които ограничават, а нарушаването им води до административни санкции. Чрез тази, при все частична, свобода ще се въведе и принципът на "оцелява най-силният". Сега има училища, които съществуват заради липсата на избор, просто защото навсякъде е едно и също съдържанието, макар и поднесено по различен начин.
166% избираеми часове към задължителни във втория гимназиален етап - това е съотношението в предлагания рамков учебен план. Към това и четири факултативни (сегашната свободно избираема подготовка) часа седмично. Близо две трети от учебното съдържание може да бъде определяно от предпочитанията на учениците, според това, което те считат за важно за бъдещето си. Вярно е, че това ще доведе до сътресения в системата, но от тези сътресения резултатът ще е прочистване и оздравяване. Сега има учители по предмети, защото учебните планове го предполагат. След реформата ще има учители, защото учениците са решили, че точно те са им нужни. Образованието ще се превърне в пазар, но това е нужно.
Естествено има и рискове, и то не малки. Но те трябва да се предприемат. Трябва да се изяснят и многото чисто административни и организационни въпроси, за да не настане хаос. Но по-добре е това да стане при нужда и в движение. Иначе оставаме във времето на килийното образование и пропускаме възможностите.
