Бау-бау, бум-бум!!!

Е, все се надявах, че това повече няма да се случва и в мен няма да идват отново тези мисли, свързани със стрелба на месо по бездомните кучета, но уви!
Пак сме свидетели на това как глутница от бездомни кучета напада човек. Този път обаче случаят е несравним с нищо, което до този ден сме виждали и чували - 60% от мускулната тъкан липсва!!! Аз дори не мога да си представя какво е това. Опитвам се да се поставя на мястото на човека, опитвам се да си представя болката, уплахата, но не мога.
Но много ясно мога да си представя колко струвам за тази държава - две кучета бруто. Моята основна заплата като учител с шест години педагогически стаж, иначе общо около 10 години трудов стаж, е точно колкото от улицата да бъдат прибрани две бездомни кучета, да се ваксинират, обезпаразитят, кастрират и отново да бъдат върнати, откъдето са били прибрани. Жалко. Но да знаете, че аз съм добре. Майка ми струва точно половин куче. Защото толкова и е пенсията за всичко, с което е допринесла за Родината (да речем, че приносът се изразява в цял трудов стаж плащани осигуровки). А парите, които се харчат за кучетата и тяхното добруване идват от данъците, които всички ние плащаме.
Ясно е, че след като съм в тази държава, значи съм съгласен с принципните и решения и със законодателството. Но пък никой не може да ми забрани да казвам, че не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за щяло и нещяло - кучета, мечки, празни каузи и прочие.
Втори въпрос има също. От къде на къде Евросъюзът ще ни задължава чрез регламенти и разни други нормативни актове да обгрижваме бездомните кучета по-добре, отколкото хората. Пет-шест милиона лева струвало изграждането на приют за петстотин кучета. А после издръжката да не би да е от въздуха! Че то тези пари са една четвърт от годишния бюджет на малка община! Ами то точно едни такива пари трябват за фонда за лечение на деца в чужбина например!!! А като сметнем, че в България има над 20000 бездомни кучета, това значи 200 приюта, това значи 1000000000 лева (един милиард!!!). Е, не, това ми идва в повече.
Третият въпрос следва. Защо се обработват кучетата като за 280 лева и после се връщат на старите им места? Казват някои, че ако тях ги нямало, местата им щели да бъдат заети от други кучета или други животни, най често в Европа това са лисиците (те между другото са голяма напаст в Германия, но понеже ония са хуманни към животните, ги търпят, ама зъби не са им останали от стискане и скърцане). Само че, нали знаете дивите животни как действат (няма особена разлика в поведението на полудивото и подивялото куче и на кое да е диво животно) - ако разберат, че на определено място (например това може да е градският район) ги убиват, то те даже няма да си помислят да припарят. А вместо това едни пишман природозащитници ги хранят с какво ли не. И кучето, което иначе е най-добрият приятел на човека, но пък не е най-умният, си мисли, че всеки, който го види трябва да му даде да яде. И като се разочарова от човешкия егоизъм, започва да се зъби, да лае, да подгонва, да плаши, да хапе. Оказва се, че някои от кастрираните даже се размножават. Явно сумата не е съвсем по предназначение усвоена? Какъв е проблемът кучетата да се умъртвяват? О, забравих, колко съм недосетлив! Ще дойде Бриджит Бардо с една кохорта евронаблюдатели и природозащитници и после ще ни коладят пред Европейската комисия, че не сме се отнасяли хуманно към кучетата. И тогава започват едни процедури срещу България, защото не се била грижила за кучетата. Като че ли на България точно кучетата трябва да и са в списъка с първите сто за решаване проблема по хуманен начин! Една друга тема е, че човечността е присъща по-скоро за взаимоотношенията между хората, а не между хората и животните. Голямата разлика между хората и животните е, че на хората е поверено да владеят над животните и да решават какво да ги правят (така пише в Библията, Битие глави 1 до 3), понасяйки отговорност за решенията си. А кучето, понеже е животно все пак, знае, че ако иска да живее, трябва да се бори - за територия, за храна, за възможността да пръсне малко генетичен материал за продължаване на рода. Така казва науката. Ако някой екоактивист с промит мозък е решил, че хората доброволно и доброзорно трябва да отстъпват на животните територия, значи проблемът не е в кучетата, а в хората (по-точно тяхното безумие). Животните ползват всяка възможност за завоюване на територия. И ако ние хората не си браним територията, на която живеем, тежко ни - животните ще ни изместят. Тогава на всички хуманизмът ще им дойде в повече. Оказва се обаче, че с хуманизма се оправдава извращението да бъде считано едно куче наравно с човека. Хуманизмът е онова, от което човечеството най-много страда.
И така решението е едно. Бау-бау, бум-бум. Ако в Евросъюза са луди да харчат подир кучета колосални пари, то ние нито ги имаме, нито сме луди. Луди са само управниците, дето уйдисват на акъла на онези, дето се чудят как да си надвият над масрафа.