Паветата помнят, че трябваше да се молим, трябва и сега

Явно, за разлика от нашата политическа класа. Паветата помнят думите на Петър Младенов "По-добре танковете да дойдат", помнят зимата на 1996-1997 година, когато групичката около Клара Маринова пееше възрожденски песни, затворени в сградата на Народното събрание, помнят протеста на учителите през есента на 2007, помнят тъпкането на хилядите през януари и февруари тази година, ще запомнят и сегашните протести. Но политиците явно са неспособни да се напънат и да създадат някоя и друга нова синаптична връзка в мозъците си, та да си подобрят паметта и протичането на ток без такса пренос през главите си. На всичкото отгоре и със стари номера все излизат. Министър-председателят Пламен Орешарски през есента на 2007 година раздигаше "седенката", размотаваше с "цифри некакви". Сега просто прави същото. Нищо ново. Само дето на нацията вече и е омръзнало. И не само на хилядите, които оставят спомени по паветата. Аз не съм на паветата, но на мен също ми е омръзнало, преситен съм, отвратен съм, чувствам се насилен от всичкото това, което избраниците правят и неправят, за-правят и против-правят. Нацията е готова на избори след избори. Само дето избираемите трябва да загреят най-после, че с всеки следващи избори чувството за справедливост, възприятието за справедливост, разбирането за справедливост ще става все по-обострено, протестите ще стават все по-настоятелни, все по-непримирими, все по-застрашаващи. А има една дума, която описва кулминацията на филма, в който сме главни герои от почти четвърт век насам - безпринципност. Редуваха се различни управления, кое по-успешно, кое не толкова, кое катастрофално, кое носено на вълната на икономическия растеж, внесен отвън. Но никое не е било толкова безпринципно в своите действия и решения. И за съжаление не е безпринципна да речем едната власт, безпринципна е и законодателната власт в лицето на Народното събрание, безпринципна е изпълнителната власт в лицето на Правителството, безпринципна е и съдебната власт и Прокуратурата, която така и не разбрахме кой я щипе повече, че да иде на подчинение към него. Обаче нацията вече тези неща ги вижда и не иска да ги търпи. Сега силата на протеста е насочена към Народното събрание и Правителството, но после е ред и на съда, и на обвинителя и така до последното човече, което е заето в тези власти и техните органи.
И в цялата тази сцена пак се опитва някой да ни засипва с излишна информация. Толкова много информация се бълва относно кой какво казал, къде го казал, как го казал, на кого го казал, защо го казал. А това е излишно. Това само обърква посоката. Но! Едно голямо "НО"! Нацията и това разбра и вече не му се поддава. Разбра, че медиите не са честни спрямо тези, които плащат рекламното време на рекламодателите. Аз затова и спрях да гледам новините. Много по-ценна за мен е информацията от първа ръка, от хората по паветата, а не от някой телевизионер с претенции да е "глас народен", нито от някой журналист или анти-такъв, който се опитва да насочва моето мнение и да ме изкарва неспособен да мисля, нито от безбройните знайни и незнайни анализатори, които получават хонорари пак от онова платеното от мен рекламно време. Когато нещата са въпрос на принципи, подробностите само натоварват излишно.
И все пак държа да отбележа, че макар и прилагана безпринципно, властта, която имат тези хора, избрани от нацията, е от Бога. Така че да не забравяме, че протестите не са крайното решение. Те са необходими, те са израз на народовластието и имат значение. Най-доброто, което може нацията да направи в такъв момент е да се вслуша в думите на Неофит, Патриарх Български: "Благоденствието и мирът в едно общество са немислими, ако Божията правда - животът по съвест - не се въдвори на всички нива: в междуличностните отношения, семейството, децата, трудовите колективи, държавата, ако честността не стане норма в политиката, икономиката и управлението на страната, ако общото благо не стане лично дело и убеждение на всеки, независимо на кое стъпало на социалната йерархия се намира."
Или думите на пастир Иван Врачев, Председател на СЕПЦ в България: "Моята молитва днес е Бог да благослови страната ни, Бог да помогне на всички нас да усетим тази духовна жажда и да потърсим Единствения, Който може да я удовлетвори."
Паветата помнят, че трябваше да се молим, трябва и сега.