Хем съм притеснен от събитията от последните дни, хем се чудя на всичкото това мрачно невежество, в което тъне народната сган,която гръмко наричаме гражданско общество, хем ми иде саркастично да отбележа, както в заглавието…
Събитията ги знаем от телевизиите, които между другото се държат, както в повечето случаи, като щипани булки. Един прегазен от хора в микробус, които го били нарочили по нареждане на българския гражданин Кирил Рашков. Това го разбрахме. Излезли хората от Катуница да протестират, към тях се присъединили футболни (защо още в първите репортажи станаха футболни, пък после и пияни и дрогирани?) фенове. И това го разбрахме. Отишла полицията да пази обществения ред и нямало да ограничава придвижването на хората. И това го разбрахме. По някое време протестиращите (без да се уточнява за феновете ли става дума или за жителите на Катуница) извършили погром над имоти на лицето Рашков. Е, хайде, от нас да мине, и това го разбрахме. Тръгнали хора из цялата страна да протестират. Свобода на изявата на личността, свобода на словото и свободното движение – всичко потвърдено от Конституцията. Нека бъде.
На всичкото това обаче „ДА, ама НЕ!“ (Както казва Петко Бочаров.)
Ще започна с това, че силно ме притеснява заглавието на позива за протестите из страната – „Око за око, зъб за зъб“. Чие око и чий зъб? Окото на полицията ли, че толкова години не е събрала едно свястно доказателство и достатъчно неатакуеми улики срещу лицето Рашков и лицата от неговата рода? Или окото на прокуратурата, която толкова години се стиска като дете пред заета тоалетна, което още малко и ще се изпусне, и знаете какво следва? Или зъбите на трите конституционно власти в България, които не само, че са си стискали и продължават да си стискат очите, запушвали са си и си запушват ушите, а като е замирисвало си стискат носа, когато стане въпрос за сенчести бизнесмени… Или зъбите на медиите, които тук-там отразят нещичко от под сянката на бизнесите, но така и не набират кураж да светнат в малко по-тъмното? Или зъбите на едно шоу, което преди няколко години във връзка с едни избори, смени неявилия се Симеон Сакскобурготски с лицето Рашков и само дето не му сложи ореол?
А то, заглавието, на позива съдържа принцип, който се отнася не до съдържанието на възмездието, а до съизмеримостта на деянието и полагащото му се наказание.
Но! Зъбите и очите на нашето гражданско общество, за което се говори от двадесет години, че се ражда, и, което май още е само с двете клетки, които са истина непосредствено след зачатието…? Друга тема е чии са двете клетки.
Още повече ме притеснява съдържанието на протестите и появилите се в мрежата позиви, които казват, че с циганите трябва да се случи еди-си-какво, еди-си-кой трябвало да бъде възкресен, за да си довърши започнатото през 1934 година… Въобще невежеството пак царува над гражданското ни общество. Ще го оправдаем – то има само две клетки. Питането ми тук е защо деянията на едно семейство се прехвърлят на цял етнос.
Притеснително е,че на вълната на тревогата и недоволството на жителите на Катуница, се качиха националисти, фашисти и какви ли не, които хал хабер си нямат за какво става дума. Хората многократно заявяваха, че не са против циганите, а против деянията на семейството на Рашков!
Да, и аз се тревожа, че етносът цигани не е напълно съпричастен към изграждането на нашите общество и стопанство. И мен ме дразни позволението, което циганите имат свише от властта, а и от обществото косвено, да заобикалят, прескачат, подкопават и газят норми и правила. Не съм съгласен и със скъпоструващите на нас, данъкоплатците, почини за интеграция на етнос, който не иска да се интегрира. Но това не значи, че гореописаните, са начините за справяне с положението. НЕ! Разпалването на етническо напрежение и прерастването на чисто граждански протести в хулиганщина, погром, незачитане на властите и безчинство говори зле за нас, преобладаващия етнос. Вместо да покажем на малцинството модели на поведение, да ги притиснем със заинтересованост, уважение и настояване, ние ги изолираме, наричаме ги презрително, страним от тях. Ами какво да очакваме при това? Вместо да учим себе си, доминиращите по етност, на ценности, които водят до мирно и пълноценно съжителство, ние си навиваме на пръста, че някой все трябва да ни е виновен за несгодите, които сами сме си причинили!
И за съжаление и този път ще гледаме филма за онзи дето бил казал, уж го чули, но се оказва, че каквото бил казал бил, от никого чуто не било било.
