Този въпрос си го задавам от известно време. И се чудя как да си отговоря. Ако избера отговора, че съм будител, няма да сгреша. Ако избера отговора, че съм будилник, също няма да сгреша. Да бъда будилник обаче ми се налага, а да бъда будител съм избрал.
Себе си считам будител, не само защото съм в съсловието на учителите, а защото това са моите призвание и дълбоко вътрешното убеждение. Опитвам се и в работата си, и извън нея да бъда будител. Не че е лесно, не че опитите ми дават резултат в корпоративни срокове, не че съществува равновесие във възмездяването на тези мои усилия. Не, нищо такова няма.
Напоследък обаче в мен напира и онова твърде опасно чувство, че все повече съм будилник и все по-малко будител. Опитвам се и в работата си, и извън нея да не бъда будилник. Но пък много е лесно да бъда будилник, резултатите са бързи, възмездяването сравнително уравновесено. Да, нещо такова има.
Когато ми се удаде да бъда будител, гледам на хората срещу себе си така, както творецът гледа на своята творба, която е започната, незавършена, може и никога да не бъде завършена или някой друг ще преправи и завърши. Но аз имам дял в създаването на тази творба. Може само дори нещо незабележимо на пръв поглед да оставя върху тази творба, но моят почерк ще е там. Точно така, както почеркът на будителите в моя живот е върху мен.
Когато ми се наложи да бъда будилник, гледам на хората срещу себе си така, както работникът на поточната линия гледа на нечиите изделия, започнати по план, завършвани в срок, с ясен следващ етап на работа от изяснен друг работник. Аз нямам дял в това изделие. Ако реша да сложа нещо свое върху него, то ще бъде бракувано. Точно така, както аз зная будилниците в живота си, но не нося нищо от тях.
Когато съм будител, аз съм дух, душа и тяло. Може да ме боли, мога да усещам света, мога да се радвам, да се смея, да викам, да стена, мога да виждам несъществуващи още неща, така както моите будители са виждали в мен. Аз като будител вярвам, надявам се, осланям се на любовта. Кой може да ми вземе тези трите? Нека дойде, нека опита да ми ги вземе всичките. Нека граби, пак ще остане премного. Будителят аз не ги давам от себе си, дава ми ги Бог. Нека вземат от Неговото!
Когато съм будилник аз съм един механизъм от пружини, зъбчати колелца, оси, болтчета, железца едни такива лъскави. Съм в едно небитие от липсата на всичко, което и най-мъничкият човек има. Даже едно пренатягане на пружина разстройва работата ми, само една крива осичка проваля положените усилия. Аз като будилник тракам, скърцам, осланям се на машинното масло от системата. Никой не иска да ми вземе нищо. Будилникът аз какво имам, че да дойде някой да граби от мен? От ничието нищо ли ще вземат?
...
Будилник съм. Не, не съм, това ми го вменяват като функция.
Будител съм. Будител по своите призвание и дълбоко вътрешно убеждение.
