Бау-бау, бум-бум!!!

Е, все се надявах, че това повече няма да се случва и в мен няма да идват отново тези мисли, свързани със стрелба на месо по бездомните кучета, но уви!
Пак сме свидетели на това как глутница от бездомни кучета напада човек. Този път обаче случаят е несравним с нищо, което до този ден сме виждали и чували - 60% от мускулната тъкан липсва!!! Аз дори не мога да си представя какво е това. Опитвам се да се поставя на мястото на човека, опитвам се да си представя болката, уплахата, но не мога.
Но много ясно мога да си представя колко струвам за тази държава - две кучета бруто. Моята основна заплата като учител с шест години педагогически стаж, иначе общо около 10 години трудов стаж, е точно колкото от улицата да бъдат прибрани две бездомни кучета, да се ваксинират, обезпаразитят, кастрират и отново да бъдат върнати, откъдето са били прибрани. Жалко. Но да знаете, че аз съм добре. Майка ми струва точно половин куче. Защото толкова и е пенсията за всичко, с което е допринесла за Родината (да речем, че приносът се изразява в цял трудов стаж плащани осигуровки). А парите, които се харчат за кучетата и тяхното добруване идват от данъците, които всички ние плащаме.
Ясно е, че след като съм в тази държава, значи съм съгласен с принципните и решения и със законодателството. Но пък никой не може да ми забрани да казвам, че не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за щяло и нещяло - кучета, мечки, празни каузи и прочие.
Втори въпрос има също. От къде на къде Евросъюзът ще ни задължава чрез регламенти и разни други нормативни актове да обгрижваме бездомните кучета по-добре, отколкото хората. Пет-шест милиона лева струвало изграждането на приют за петстотин кучета. А после издръжката да не би да е от въздуха! Че то тези пари са една четвърт от годишния бюджет на малка община! Ами то точно едни такива пари трябват за фонда за лечение на деца в чужбина например!!! А като сметнем, че в България има над 20000 бездомни кучета, това значи 200 приюта, това значи 1000000000 лева (един милиард!!!). Е, не, това ми идва в повече.
Третият въпрос следва. Защо се обработват кучетата като за 280 лева и после се връщат на старите им места? Казват някои, че ако тях ги нямало, местата им щели да бъдат заети от други кучета или други животни, най често в Европа това са лисиците (те между другото са голяма напаст в Германия, но понеже ония са хуманни към животните, ги търпят, ама зъби не са им останали от стискане и скърцане). Само че, нали знаете дивите животни как действат (няма особена разлика в поведението на полудивото и подивялото куче и на кое да е диво животно) - ако разберат, че на определено място (например това може да е градският район) ги убиват, то те даже няма да си помислят да припарят. А вместо това едни пишман природозащитници ги хранят с какво ли не. И кучето, което иначе е най-добрият приятел на човека, но пък не е най-умният, си мисли, че всеки, който го види трябва да му даде да яде. И като се разочарова от човешкия егоизъм, започва да се зъби, да лае, да подгонва, да плаши, да хапе. Оказва се, че някои от кастрираните даже се размножават. Явно сумата не е съвсем по предназначение усвоена? Какъв е проблемът кучетата да се умъртвяват? О, забравих, колко съм недосетлив! Ще дойде Бриджит Бардо с една кохорта евронаблюдатели и природозащитници и после ще ни коладят пред Европейската комисия, че не сме се отнасяли хуманно към кучетата. И тогава започват едни процедури срещу България, защото не се била грижила за кучетата. Като че ли на България точно кучетата трябва да и са в списъка с първите сто за решаване проблема по хуманен начин! Една друга тема е, че човечността е присъща по-скоро за взаимоотношенията между хората, а не между хората и животните. Голямата разлика между хората и животните е, че на хората е поверено да владеят над животните и да решават какво да ги правят (така пише в Библията, Битие глави 1 до 3), понасяйки отговорност за решенията си. А кучето, понеже е животно все пак, знае, че ако иска да живее, трябва да се бори - за територия, за храна, за възможността да пръсне малко генетичен материал за продължаване на рода. Така казва науката. Ако някой екоактивист с промит мозък е решил, че хората доброволно и доброзорно трябва да отстъпват на животните територия, значи проблемът не е в кучетата, а в хората (по-точно тяхното безумие). Животните ползват всяка възможност за завоюване на територия. И ако ние хората не си браним територията, на която живеем, тежко ни - животните ще ни изместят. Тогава на всички хуманизмът ще им дойде в повече. Оказва се обаче, че с хуманизма се оправдава извращението да бъде считано едно куче наравно с човека. Хуманизмът е онова, от което човечеството най-много страда.
И така решението е едно. Бау-бау, бум-бум. Ако в Евросъюза са луди да харчат подир кучета колосални пари, то ние нито ги имаме, нито сме луди. Луди са само управниците, дето уйдисват на акъла на онези, дето се чудят как да си надвият над масрафа.

"Дами и господа, имаме новина!"*, че нямаме новини!

Голямо изречение е това, отбелязано със звездичката! Само пет думички, а се оказаха толкова влиятелни. Не е лесна работа да произведеш новина в студиото или в редакцията, без да излизаш навън. Но някои го могат. Жалко обаче за драгия зрител и драгия читател.

За съжаление вече не искам да гледам новините на която и да е телевизия в България, нито да чета който и да е вестник. Просто няма новини. Има сапунени опери, които са кратки (най-много седмица или две, но с толкова много сапун и пяна, че няма накъде повече). Съобщенията за събитията и процесите се губят в привнесени от авторите на текстовете и репортажите коментари. А прилагателните са толкова много, че съобщението се превръща в литературно-критичен анализ по темата. А упражненията на журналистите по обективно отразяване са просто жалки. И личи, че само се упражняват. Явно не са ги и не са се научили. Всъщност в българските новини думата "отразяване" вече е излишна, защото отразяването почти липсва. Към това като добавим и нескончаемите опити новините да звучат като литературна проза, в която драгият зрител трябва да разпознае и разтълкува целта на употребата на хиперболи, анафора, катафора, елипса, метонимия, синонимия, антонимия и какви ли още похвати за красноречие, става страшно. А новините по своята същност са отразяване на случките от деня. С прости думички да се каже какво е станало. О, да не пропуснем и езиковата неграмотност на доста от авторите, които даже не правят разлика май между свидетелски и несвидетелски разказ на минали събития. А това сегашно историческо време май липсва във времевата концепция на българската журналистика. В това отношение клюкарките от пейката в градинката биха се справили малко по-добре. Неустоимо обаче е да ми съобщават нещо по новините, за което аз вече зная, че се е развило в съвсем друга посока. А тенденциозните репортажи, възхваляващи едни или други са мрак и ужас. Вместо обективно, от гледната точка на безпристрастен наблюдател, да отразят събитията, журналистите и редакторите започват да се месят и на моменти даже личи манипулацията. Пример: съобщиха, че "Горубсо" има нов собственик, но услужливо пропуснаха факта, че същият собственик е бил изплатил консултантския хонорар на Сокола за язовира "Цанков камък". Такива примери за услужливост много. Жалкото е, че от много такива услуги страдат драгият зрител и драгият читател. А това, че новините съдържат и грешки в осведомеността на журналистите е излишно да се коментира. На повечето журналисти даже им личи, че не са чели достатъчно книги.

И какво се оказва? Че медията вместо да бъде само посредник и само да приема и предава новинарско съдържание, се превръща в производител на новинарско съдържание. Не че от тях произтичат новините, просто заради грешките и напъните да бъдат оригинални без да е нужно това, самите те, преиначавайки информацията, произвеждат новини. И така ние, драгите зрители и читатели, слушаме, четем и гледаме неща, на които би следвало да вярваме толкова, колкото на криминален разказ с измислени герои.

"Дами и господа, имаме новина!" Новината е, че нямаме новини.

*Тази фраза принадлежи на журналиста Николай Бареков.

Интеграцията грози човека*

Вярно са казали хората: "За един сватба, за друг брадва" и "Трудът краси човека". Май нещо такова се получава с нашата интеграция на ромите (циганите). Да, записах думичката в скобите, защото тази извън скобите нито текстообработващата ми програма я разпознава като съществуваща, нито речникът на интернет браузъра. Така е като тази дума ни беше натрапена преди години от Евросъюза по незнайно чие давление.
А иначе аз в пълно съзнание и присъствие на духа твърдя, че в България интеграция на етническите малцинства няма, няма и да има. Самата дума интеграция съдържа в себе си противоречието между смисъл и действителност. От една страна ще правим едни хора допустими в нашето общество, на което те така или иначе са равноправни по конституция членове (друга тема е, че те са членове само по правата си, но не и по задълженията си). От друга страна те ще стават допустими и помежду нещо, което не се знае какво е, защото думата "инте(р)" не е ясно за какво се отнася - за обществото ли, за икономиката ли, за културата ли (което е абсурд, защото цената на интеграцията е част от културната идентичност). И от чисто езиковото поле противоречието се пренася на полето на действителността, на живия живот. Да си го кажем направо - интеграцията на малцинствата (под малцинствата разбирайте ромите (циганите), защото другите малцинства май нямат нужда от интеграция) е едно безумно наливане на пари в безумни проекти с безумни и неосъществими идеи и цели, а най-голямото безумие е, че не е ясно към какво интегрираме малцинствата. Към обществото ли, към икономиката ли, към културата ли. А още по-неизмеримото безумие е, че сме хукнали да интегрираме хора, които не искат да бъдат интегрирани по този начин, по който ние действаме. А това, че има една групичка от роми, които са се поевропейчили и, които си мислят, че разбират много от интеграция, е друга тема. В голяма заблуда са.
Само ще приведа няколко примера за това как интеграцията по настоящия начин (разбирай пробутаните модели на Евросъюза) няма начин да проработи и как интеграцията по ненастоящия (разбирай това, което си го знаем на местна почва) начин просто си работи от десетилетия.
Работех четири години и половина в едно предприятие и работата ми беше свързана с посещение на много адреси, доста от които в т.нар. цигански махали в няколко населени места. И на какво се натъквам. Едни роми, които са завършили основно или средно образование, работили са на редовна работа (осем часа, заплата всеки месец, децата на детска градина и училище), прекарвали са най-малко една трета от съзнателния си живот в среда извън махалата, са видели едни модели на живот и поведение, които явно са им харесали и са решили да ги приложат и за себе си. Без някой да им слага вилата на врата, без някой да ги тика, да им дава пари, да ги обучава. А, да не забравим едно много хубаво обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Много работещо обучение явно. Едни други роми, които поради тукашното безпаричие са решили да идат кой в Гърция, кой в Испания, Португалия, Италия, там са видели пак едни други модели на поведение и живот, които много са им харесали и като си дойдат в България си строят къщи по гръцки модел, подреждат си двор по италиански модел и живеят да речем по френски модел - чистота, уредба, ред. Без никой да им е давал пари наготово да харчат, без някой да ги е викал по обучения, семинари, тренинги и куп още безумия. А, да, само са преминали едно напълно безплатно за всички обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Най-потресаващ за мен обаче е примерът на улиците "Ружа" и "Крали Марко" в айтоската циганска махала. На улица "Крали Марко" има една част, където къщите са на по три етажа, подредени, направени, чисти, хората явно са решили да бъдат пълноценни граждани на Републиката. В друга част на същата улица обаче къщите са наравно със земята, не е ясно кое е стая, кое обор, къде се спи, къде се ходи по нужда. А иначе и тези работят (колко и с какво качество е отделен въпрос), изкарват пари и биха могли да си устроят нещо по-приемливо от чисто човешка гледна точка. Но не би. И сега върхът. Точно над последно упоменатите къщи (разбирай паланки и землянки, обори и конюшни), на високото, по една от страничните пътечки на улица "Ружа" се стига до една къща, която е на два етажа, масивна, с бетонни плочи. И имайте предвид, че до нея няма улица, по която да може да мине дори кола, само стълбище. Значи всичко за къщата е качено там горе на гръб. И понеже хората ги зная, да е ясно, че къщата не са си я строили с пари от еврофондовете за интеграция на малцинствата. Решили са, направили са го. Значи ето как трудът прави хората равностойни членове на нашето общество в България. Работят, плащат данъци, спазват общоприетите правила и законите, искат да са част от обществото и работят по въпроса. Каква интеграция им е нужна на тях? На какво да ги учим? Как се точат европейски пари или как понеже се водят малцинство може да заобикалят една купчина правила? Не, благодарим ви господа от Евросъюза, но вие ако сте луди и имате пари да давате за социални помощи на мързеливите, ние нито сме луди, нито пари имаме.
И сега за сватбата и брадвата. Толкова много се говори за интеграция и на толкова безумни проекти сме станали свидетели, че вече е противна тая работа с интеграцията. На всичкото отгоре аз лично вече се чувствам дискриминиран. Как така се определя, че един ром (циганин) няма нужните социални компетенции, а аз имам. Ами аз пък твърдя, че нямам. Искам и за мен да се налеят малко европари за обучения и тренинги. Защо няма нито един интеграционен проект, който да включва труд, ама труд, работа, истинска работа, която измаря и оставя локва пот? Защо нито един интеграционен проект не е насочен към това да научи малцинството на правилата, които трябва да спазва, а само им се промиват мозъците с права? А аз където и да ида само ми тикат в лицето правила, отговорности, задачи! Защо всички интеграционни проекти са под наслова "Даваме, взимайте!"? Защо няма нито един с наслов "Хайде сега вие да дадете!"? Явно господата евросъюзници са забравили онази хубава поговорка, че безплатното не се цени.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърде далеч от слепия национализъм, още по-далеч от расизма. Аз възприемам хората като хора без значение от обстоятелствата, свързани с тях. Но не възприемам интеграция, която лишава обществото от съревнованието на равни начала, поставя в неравностойно положение мнозинството и го притиска към стената под заплахата да бъде обвинено в нетърпимост и още няколко световни гряха. Този модел на интеграция издига стена от дискриминация, която става все-по здрава и висока и ще дойде време, когато няма да може да бъде преодолявана лесно, както сега. В обществото назрява нетърпимост вече не на етническа основа, а на основа интеграция.
В този смисъл интеграцията на малцинствата в България грози обществото и в частност човека. Трудът краси човека. Аз като работя, (и плащам данъци), работя по въпроса да съм пълноценен и пълноправен член на обществото считам себе си негрозящ това общество и който и да е човек в частност. А онези, които получават без да се потрудят по нито едно от упоменатите в предното изречение как да считам негрозящи? Напротив, считам ги грозящи нашето общество и моето пълноправие и равнопоставеност в това същото общество в частност.

*Заглавието е перифраза на поговорката "Трудът краси човека". Тук думата "грози" е със значението и застрашава, заплашва.

Аспартамова сладост, която нагарча

Тези трите картинки не съм ги сложил тук, за да се увеличава шаренията. Бях подтикнат въобще да напиша този текст като прочетох едно изречение в кръглата картинка, а именно: "Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието на децата." Мрак и ужас! Откакто започнах да чета по-подробно ситните буквички върху етикетите, сладостта взе да ми нагарча.
За съдържанието на сокче, което се купува масово от учениците заедно със закуската, пише, че може да има неблагоприятни последици. Че какво толкова има в това сокче? Е-та, Е-та, Е-та и фенилаланин. След кратко проучване на надписите по етикетите на безалкохолните напитки установих, че с няколко изключения, всички съдържат това вълшебно вещество. Но само единици си признават, че произведената от тях напитка може да има неблагоприятно въздействие. Хайде да поразсъждаваме логично. Че фенилаланин в напитките има, е факт. Факт е и, че това вещество по своята същност не е отровно (иначе нямаше да се добавя в хранителни изделия - логично, нали). Има го и в млечните храни, но в количества, с които организмът може да се справи, защото фенилаланинът се разгражда, макар и много бавно от организма. Химическата му формула е една голяма и аха да прилича на пейзаж от химически комбинат... Но тя не ни интересува (ние разсъждаваме логически, не се занимаваме с емпериката на въпроса). Действието му е, че се задържа по клетъчната мембрана и се свързва с всякакви отрови, от които обикновено организмът се освобождава по един или други начин. А като се свържат отровите с фенилаланина, остават в организма и го тровят. Най-мрачната краска в картината е, че неблагоприятното въздействие започва от мозъка. И така логически си задавам аз следните въпроси:
1. Защо вещество, което има тези химични и биологични свойства и въздействия, е разрешено за употреба в хранителното производство? Ясно е, че химията излиза много по-евтино от обикновената захар, ама чак пък толкова! Установих, че разликата в цената на напитка с аспартам и обикновена захар е от четиридесет стотинки до около лев. Че то за един лев може да се купи захар като да се напълни бутилката само със захар! Явно заигравката не е само в цената. Май са решили да ни изстискат останалото здраве, за да си купим нещо уж здравословно.
2. Кой в министерството на земеделието и храните се е разписал на разрешението за производство, което е упоменато под номер на етикета, при условие, че са изброени толкова много вещества в съдържанието, за които даже не е напълно ясно точно какво въздействие имат върху организма - тровят ли го, натрупват ли се в него, упойват ли го, а пише само на етикета "може да има...". Още по-голямата мистерия е, че пише "напитката е източник на...". Значи тя, напитката, не просто го съдържа това вещество. Тази фраза може да означава, че за мен напитката е източник, от който моят организъм може да не се възползва - просто поема веществото и го изхвърля. Но за друг може да значи веществото да бъде прието и да се проявят гореописаните му действия.
3. Защо нито една институция начело с Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на здравеопазването не казва нищо по въпроса? За какво здравословно хранене на деца говорим, след като ежедневните неща, които купуват (сокове, газирани напитки, тестени изделия, най-различни видове бисквити и вафли) съдържат толкова много химия, че на Менделеев таблицата може и да не е достатъчна вече!
4. Учудващо е, че в обществото даже не се прокрадва тази тема. Е, в общество, в което повечето неща са въпрос на оцеляване, кой ли ти мисли какво пие, пък още по-малко детето му... Появяват се мнения по форумите, повечето в облака на мистификацията, но до там. Тук там някоя телевизия или печатно издание ще се опитат да повдигнат въпроса, но кой ти гледа, всички са вперили погледи в сериалите и риалититата и се леят лимонада и пунш.
5. Вярно е, че покрай фенилаланина и аспартама се въртят големи пари от оборотите на производителите на безалкохолни напитки, ама пък чак толкова да не мислим за здравето си...
Чак ми нагарча тази сладка тема. И взеха да ми горчат напитките, в които има фенилаланин, та спрях просто да потребявам. В краткосрочен план ще ми е по-малко сладко на езика. В дългосрочен план обаче резултатите ще са по-устойчиви. Е, на мен вече не ми горчи толкова, ваш ред е.

"Кънчо", бъди отговорен!

- "Кънчо", голям си егоист!
- Защо пък не, аз съм хедонист.
- Не се надувай, ти си кух!
- Ама имам си кожух.
- "Кънчо", мозъкът умира!
- Разумът ли абортира?

Ех, този "Кънчо" каква беля може да докара не само на собственика си, но и на цяло общество. И не е проблемът, че доста хора явно са си пренасочили кръвоснабдяването от мозъка към "Кънчо". Не, това е само нещо като лекото покашляне за пневмонията. Проблемът даже не е в самия "Кънчо", който е присъщност на горе-долу половината човечество. Проблемът е, че са се захванали да ни учат на неща, които явно не знаят за какво точно са предназначени. Потресаващо е това начинание. Брошурката и нейното безумно съдържание са само повърхността на дълбоката язва, която мори не само нашето, но и повечето "цивилизовани" общества. И вместо да се търси решение за преодоляване на тази язва, тя се задълбочава още повече. И то само поради една единствена причина - някой си е помислил, че може да гради общество и семейство без здравата основа на Библията. Безумие е да учиш съзряващите полово как се прави секс и как да се избегнат нежелани следствия от него, а да не ги учиш какво точно е предназначението на секса. И какво зоват! Безопасен секс с помощта на "Кънчо". А такова нещо в нашето затънало общество няма. Безопасен секс има единствено и само вътре в семейството между двама брачни партньори, които са се обрекли на вярност, и то ако останат такива до край. Всички тези призиви за правене на безопасен секс са свещена простота, измислица-премислица на хуманизма, който ни залива отвсякъде. А статистиката казва, че средно на 16 години започвали младите да се чифтосват. С кого, защо, с каква цел? И се раздават по училищата и по улиците презервативи с изтекъл срок на годност... (Ами да, "Кънчо" е вече около двадесетгодишен и палтенцето, което си надява май също е на тази възраст.) И какво трябва да си помисли едно полово и съзнателно полусъзряло същество като му бутнат в ръцете презерватив? Може би:  "Чифтосвай се, животните така правят, защо не и ние, а с презерватив последици няма да има!", или "Абе, ние знаем, че искаш да си начешеш крастата, ама поне гледай да не направиш беля (има се предвид живия зародиш, който става жив човек със зачатието си)" и подобни. И какво очакваме от общество, съставено от такива индивиди? А не се ли сеща някой от пишман-активистите да каже на полусъзрелите и съзрелите, че най-добрият начин за предпазване от каквато и да е полово предавана болест е въздържанието до деня, в който това, иначе хубаво нещо, ще се случва между съпруг и съпруга...
Няма нужда от брошурки. Има нужда от отговорно поведение.