Произведени избори

От сега нататък все така ще казваме за изборите. Наистина тези избори бяха произведени по предварително даден образец, по предварително съгласувана технология и с предварително предписан резултат. Но нещо се обърка, май...
Ниска избирателна активност
Под 50% беше избирателна активност на тези избори. Причините може да се изброяват до следващите избори. Но в корена е това, че самите политици, които са назначени на избори с по-висока активност, искаха активонстта да е ниска, за да изпъкнат партиите с електорат, който подлежи на изборна строева подготовка. Но нито една от тези партии не позна. На едната партия, която уж е спечеила изборите с над 30%, избирателите намаляват на всеки следващи избори като число, брой хора, които гласуват за нея. На другата пък, която от над 100 години има твърд електорат, избирателите също намалят като число, а вече и като процент, защото и хората, които живеят с благия спомен за едни други времена намалят и като процент от населението, и като брой. Третата партия, която, откъдето и да я гледаме, си е етническа (похвални са все пак усилията в последните години да промени кожата си, за нрава данни липсват), уж има много гласове, но пак е с проценти като на минали избори, защото и нейният електорат нещо май не му се е гласувало или просто отказва да гласува повече за "нашите", защото нашите много се изложиха. И така, три партии, които на поточната линия си произведоха електорат в рамките кой на над 100 години, кой на 25, кой на по-малко от 10, без да разберат си произведоха и дефект в производството. Дефект, който доведе до загуба и за трите партии.
Едни други партии, за които предварителните данни сочеха, че няма да влязат в следващото Народно събрание или са на границата, се оказаха с изненадващи проценти. Въпреки ниската активност, броят на техните гласоподаватели не бяше потопен в броя на гласоподавателите на първите три. Те не просто си произведоха електорат, който да иде под строй пред урните. Те произведоха електорат, който:
- или мисли с главата си поне десет години напред и знае, че трябва да се прояви като отоговорен носител на своите права;
- или изпитва доста силна любов към Русия;
- или счита че България има нужда от спасителна атака, но незнайно откъде;
- или се влюби във "втори Тодор Живков" (цитатът е от платен репортаж на ББЦ);
- или е обзет от лъжеродолюбие;
- или бидейки в чужбина, изгубил родината, осъзнава какво е изгубил, та се мъчи да си го върне...
Може да има много "или". Но е ясно, че най-много изгубиха онези, които решиха, че ще произведат избори, но няма да участват в тях на конкуренти начала.
Глас продаден, глас купен
Най-после станахме свидетели на задружни усилия у институциите да пресекат търговията с гласове. Но още по-обнадеждаващото е, че видяхме и как в едно село бойкотират изборите, за да докажат, че не си продават гласа.
Държавническо безсилие
Кампанията, изборният ден и всичко, казано в нощта на изборите, показаха колко безсилни са уж спечелиите произведените избори.
Гражданите за европейско развитие на Бъгария дори отказаха да дадат пресконференция в нощта на изборите. Падение. Но така е като очакваш пълно мнозинство (с кампания, която повече приличаше на реклама на строително изложение), а получиш нещо като 90 места благодарение на гласоподавателите в групата "Или". На все пак дадената пресконференция Лидерът отново прояви своята недостойност - не се яви. Бил излязъл по анцуг преди пресконференцията да започне. А неговите покорни заоясняваха, че ще преговарят с всички, освен с... Ще преговарят за това как да не се натоварят с държавното управление, защото ще трябва да са в коалиция с други и няма да могат да правят каквото си искат. А като включим и непредвидимата зима, нещата стават още по нитроглицеринови.
Столетницата пък взе, че даде пресконференция в изборната нощ, за да каже, че победата на ГЕРБ била пирова. Те имат опит с такива победи. И то много, и то особено горчив. Но явно рецепторите им за вкус не работят. А Председателят не съжалява за нищо, "както се пее във френския шансон". Отворен остава въпросът дали не съжалява за нищо, просто защото няма за какво, или не съжалява, защото вижда в предишните неуспехи и падения поука. Имайки предвит това, че Столетницата не показа никакво доволство в ученето през последните 25 години, мога само да мисля, че не съжаляват, поради това, че от всичките поразии, които докараха на Родината, са извлекли достатъчно материална поука.
Движението за права и свободи изведнъж реши, че иска почивка от властта. Защо ли? Дали им омръзна да играят все една и съща игра на извиване на ръцете на коалиционните партньори? Дали пък не решиха, че ще е добре известно време да са в миманса поради взривоопасните предстоящи месеци? Тази партия няма капацитета да управлява извън методите на шуробаджанащината, прилагането на категорията "НАШИ хора" и натъманяването на всичко, което им дадат да управляват или свършат.
Оказа се, че партиите, за които социолозите никак не познаха преди изборите, показват известна държавническа сила. И това не е учудващо. Процентите им са показателни на фона на ниската активност. Да накараш толкова хора да ти повярват, значи са видели в теб нещо. Дали е крайна русофилия, дали е смелост да се поемат юздите на държавата, дали е омекнал в изборната нощ национализъм, все тая. Заявените позиции са принципни. А хората имат усет за принципност.
Сега ще видим кой колко ще изпълни предиборните си обещания. Да се надяваме, че всички ще си спазят казаното. Да се надяваме, че макар и омаломощени заради усиленото производство на избори, партиите, на които ще бъде връчен мандат за съставяне на правителство, ще преговарят с бъдещи партньори не за разпределяне на министерства и програми, а за принципните въпроси пред бъдещето на Родината.

Търговецът на гласове: Не става, умен е.

Търговецът на гласове е нещо като венецианския търговец, за който пише Шекспир. Шекспировият такъв внимателно преценя клиентите си и от няколко погледа и думи разбира на кого може да купи сърцето и да го поиска (буквално). Търговецът на гласове наблюдава евентуалните си клиенти и от няколко погледа и думи разбира кого може да накара да плати за едни 50 лева и отсича: Този става, прост е. Този не става, умен е. От кои ли съм аз?
Гледам напоследък репортажите за търговията с гласове. Не ми прави впечатление фактът, че търговията върви на определени места, с определени хора и за определени суми. Не ми прави впечатление и това, че в търговията се включват и духовници (няма да го сложа в кавички, защото рискувам да определя като не-духовен човек такъв, който се е поддал на изкушението). Нищо не ми прави впечатление, защото всичко се повтаря. Дори по едно време реших да се почувствам дискриминиран, защото с мен никой не иска да се пазари за моя глас. Така ли не се намери един човек да ми предложи нещо срещу гласа ми? Може ли пък почти 100% търговията да върви сред представителите на един етнос, чийто свят е ограничен в квартала, чиито представители са необразовани (наличието на диплома за средно образование не е критерий за образованост) и, чиито представители като цяло живеят ден за ден?
Но! Както си мисля, стигам до един много съществен извод. И започвам да се чувствам много, много, много добре. Внезапната мисъл е светлогледа. За някои може да е твърде светлогледа и може да ме сметнат за прекомерно положително настроен. Но! Такъв съм си аз. Мисълта е, че явно търговците на гласове предизборно ме признават за умен (нека тази дума тук значи най-общото понятие). Опитвайки се да се поставя на мястото на търговците с гласове, разсъждавам по следния начин:
1. Лицето (т.е. аз) има образование. Сигурно има някакви познания по законите и знае какви могат да са последствията.
2. Лицето има постоянна работа. Значи има постоянни доходи, следователно едни 50 лева трудно ще го изкушат.
3. Лицето е с майчин език български, следователно като цяло разбира това, което чете и слуша на български. Значи има достъп до информация, следователно знае кой за какво се бори и може да избере без чужда намеса.
4. Лицето работи като учител, значи е под погледите на много хора. Следователно няма да си тури главата в торбата с нещо еднократно, което може да го провали дългосрочно.
5. Щом лицето е учител, сигурно чете книги. Щом чете книги, със сигурност светът му се простира отвъд квартала, в който живее. Значи няма да е лесно да го манипулираме.
Сигурно търговците на гласове могат да добавят още доводи в подкрепа на това да не ме търсят за продажбата на моя глас. Но и изброените ми стигат, за да се почувствам предизборно признат за умен.
И една последна мисъл. Защо всички си мислят, че търговецът на гласове е клиентът, който плаща? Не, не той е клиентът. Клиентът е човекът, който си продава гласа. Търговецът не плаща. Той продава едни 50 лева. А човекът, който си продава гласа, без да се усети плаща за тях прескъпо. С бъдещето си.