Будител или будилник?

Този въпрос си го задавам от известно време. И се чудя как да си отговоря. Ако избера отговора, че съм будител, няма да сгреша. Ако избера отговора, че съм будилник, също няма да сгреша. Да бъда будилник обаче ми се налага, а да бъда будител съм избрал.
Себе си считам будител, не само защото съм в съсловието на учителите, а защото това са моите призвание и дълбоко вътрешното убеждение. Опитвам се и в работата си, и извън нея да бъда будител. Не че е лесно, не че опитите ми дават резултат в корпоративни срокове, не че съществува равновесие във възмездяването на тези мои усилия. Не, нищо такова няма.
Напоследък обаче в мен напира и онова твърде опасно чувство, че все повече съм будилник и все по-малко будител. Опитвам се и в работата си, и извън нея да не бъда будилник. Но пък много е лесно да бъда будилник, резултатите са бързи, възмездяването сравнително уравновесено. Да, нещо такова има.
Когато ми се удаде да бъда будител, гледам на хората срещу себе си така, както творецът гледа на своята творба, която е започната, незавършена, може и никога да не бъде завършена или някой друг ще преправи и завърши. Но аз имам дял в създаването на тази творба. Може само дори нещо незабележимо на пръв поглед да оставя върху тази творба, но моят почерк ще е там. Точно така, както почеркът на будителите в моя живот е върху мен.
Когато ми се наложи да бъда будилник, гледам на хората срещу себе си така, както работникът на поточната линия гледа на нечиите изделия, започнати по план, завършвани в срок, с ясен следващ етап на работа от изяснен друг работник. Аз нямам дял в това изделие. Ако реша да сложа нещо свое върху него, то ще бъде бракувано. Точно така, както аз зная будилниците в живота си, но не нося нищо от тях.
Когато съм будител, аз съм дух, душа и тяло. Може да ме боли, мога да усещам света, мога да се радвам, да се смея, да викам, да стена, мога да виждам несъществуващи още неща, така както моите будители са виждали в мен. Аз като будител вярвам, надявам се, осланям се на любовта. Кой може да ми вземе тези трите? Нека дойде, нека опита да ми ги вземе всичките. Нека граби, пак ще остане премного. Будителят аз не ги давам от себе си, дава ми ги Бог. Нека вземат от Неговото!
Когато съм будилник аз съм един механизъм от пружини, зъбчати колелца, оси, болтчета, железца едни такива лъскави. Съм в едно небитие от липсата на всичко, което и най-мъничкият човек има. Даже едно пренатягане на пружина  разстройва работата ми, само една крива осичка проваля положените усилия. Аз като будилник тракам, скърцам, осланям се на машинното масло от системата. Никой не иска да ми вземе нищо. Будилникът аз  какво имам, че да дойде някой да граби от мен? От ничието нищо ли ще вземат?
...
Будилник съм. Не, не съм, това ми го вменяват като функция.
Будител съм. Будител по своите призвание и дълбоко вътрешно убеждение.

Ако не е газ, лъчи ще са

То не беше обгазяване, то не бяха сондажи! Сега предстои облъчване. Радиационният фон се изменя в космически мащаби. Източникът на радиацията за сега са само изказванията от правителството и тук-там някоя среща на неясно равнище за установяване на инвеститора и неговия интерес.
Нали помните сондажите преди пневматичния удар? Когато Хилари Клинтън ненадейно кацна в София и нанесе един пневматичен удар в отговор на мораториума за шистовия газ. И как от синкавата мъгла се надигна Иван Костов и убеждаваше всички как трябва да се добива шистов газ. Много бурно, много шумно отразено от медиите. Но! Разказът не е с неочакван край.
Сега сме в продължението. Изведнъж се появява инвеститор, който живо се интересува от проекта "Белене". Защо ли точно от "Белене", защо ли точно сега, защо ли точно американски? Защо ли точно сега, когато Евросъюзът се опитва да укроти "Газпром". Или точно по времето когато седми блок нещо почва да буксува, а руснаците предявяват претенции за много пари към НЕК?
Защо ли преди няколко месеца Хилари Клинтън нацупено се съгласи да няма добив на шистов газ в България? Дали пък не е бил изтъргашен шистовият газ срещу площадката край Белене? Да не забравяме и онова еднозначно потупване по рамото от страна на Ангела Меркел при посещението на нашия министър-председател в Германия.
От къде се появи този инвеститор? Съмненията за офшорката, която ще се възползва от мандрата на държавната помощ, растат. А неяснотите около световно безизвестния представител на консорциума се сгъстяват.
Защо ли толкова шумно се тръби този инвеститор и то американски? Вярно, че на нашите клонящи към дясното политици мило и драго дават да начупват канчето на братушките при всеки сгоден случай, но това е малко в повече и малко непресметнато. Само че начупване на канчето няма да има. Американците дават пари за строежа на сто процента руска централа. Интересно. Хем инвеститорът е американски, хем съоръжението руско. А дали империята на парите и "империята на злото" (Това е Русия, извинявам се, СССР според Роналд Рейгън) не са се разбрали на някой кораб в неутрални води и сега само се подават реплики от суфльорите към нашите осемнадесетостепенни актьори? Руснаците взимат сухата пара за строежа на съоръжението и пласират вече произведените машини, американците стъпват още по на изток, евентуално руснаците ще си затворят очите тук-там за противоракетния щит. Дали?
Нека не се заблуждаваме, тук не става дума просто за пари. Ясно е, че дори да спечелят срещу НЕК (Защо ли НЕК отговаря пред съда, при условие, че решенията ги вземат политиците?) нищо съществено няма да се случи, защото компанията ще фалира, руснаците пари няма да видят, освен да поискат Южна Добруджа и Лудогорието като компенсация и да ги превърнат в газови полета за шистов газ. Не, не става дума просто за пари.
Защо ли пък след като на площадката щеше да бъде строена газова централа, сега такава няма да има.
Всичките въпроси по-горе ще получат отговор все някога. По-същественото за всички нас е, че ни облъчват. Ще има централа, няма да има, ще има, няма да има. Веднъж цяло Народно събрание гласува против "Белене", сега ще са ЗА. Уж ще диверсифицираме енергетиката, а ще строим мощност, с която не диверсификация ще има, а може и ТЕЦ-ове да се затварят (разбира се америкнаският не е застрашен). Това облъчване за "Белене" продължава доста дълго. Като видяха, че няма да успеят с обгазяването, решиха с лъчение, че за него спиране няма.

Как се разваля празник? Можем го!

(Зад)очен репортаж

Застанах зад очите на очевидеца, за да видя очевидното.

Като искаш да развалиш на някого празника, направи шествие по айтоски образец! Да, точно така. По айтоски образец. И тази година отбелязахме 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Но пак си беше по инерцията от предходните години. И въпреки, че всяка година се дъвче една и съща тирада за това как не трябва да се организира шествието по този начин, е, пак така си беше. Тръгват детските градини (Защо ли мъчат децата да вървят под погледите на тълпите, като за тях празникът е на първи юни и ограмотяването започва в първи клас?!), после едни училища, които насред шествието спират строя и изнасят кратка музикално-танцово-поетична и каква ли още не програма пред трибуната, на която се пекат на слънцето общинската управа начело с кмета и заместник-кметовете и учителите ветерани (какъв безумен израз). Хората, дошли да гледат шествието почти нищо не виждат от програмата, която се изнася, защото строят от учениците е пред тях и закрива по-голямата част от гледката. По-зле е обаче положението за учениците и учителите им от училищата, които си чакат реда да минат в шествието. Тъй като ясна организация за шествието липсва, се оказва, че последното училище минава в шествието поне един час след като е пристигнало на площада, от който тръгва шествието. И тези, които в действителност имат празник и трябва да го усетят, се оказват с развален празник, защото нито виждат нещо от празничната програма, нито разбират от шествието, защото то нашето не е шествие, а е смес от шествие и мистерия на тема да тропнем и скокнем пред трибуната. Да се надяваме, че за следващата година организаторите (Кой всъщност организира тази имитация на празник?) ще почерпят от опита на други градове за организацията на празнично шествие и празнични прояви. За да няма и догодина (зад)очен репортаж на тази тема.

За справки и контакти: Здравко Димов

Много пушек, та чак пари на очите

От първи юни няма да се пуши на закрито, а някъде и на открито. На печелившите честито! Кои обаче са печелившите? Със сигурност не са пушачите. Със сигурност обаче не са и непушачите. Нито кръчмарите и кафеджиите, нито пък държавата (коя ли пък е тя?), нито цигарения бизнес. В тази заигравка печеливши просто няма да има. Цената на играта обаче ще я платят всички. Толкова много пушек, но не цигарен, се вдига, че чак запарва на очите ми. Мистерия е обаче защо пушекът се вдига чак сега, след като промените в нормативната уредба нито бяха приети в последните няколко дни, нито пък това стана тихомълком, та някой да се е усетил чак сега. Всъщност за тези промени се приказва от няколко години (откакто сме в Евросъюза), но май сме си останали само с приказките. Тъй като ние все още не сме нация, която да може да проведе обществено обсъждане като за свяст, затова и някои си мислят, че решението за промените се взема в момента и ще може да бъде спряно с бойкоти разни. Защо ли пък цигареният бизнес тайнствено си мълчи? Нека се обърнем към НСИ по въпроса. Българският пазар е толкова малък в сравнение с осъществявания износ на цигари предимно за страни, където такива промени като при нас скоро няма изгледи да се случат, че влиянието, което забраната за пушене ще окаже, просто не ги интересува. Кръчмарите пък били притеснени, че ще изгубят клиенти. То и със забраната за музика след определен час се очакваше такова явление, но остана само очакването, явлението така и не се появи. И сега ще е така - цигари ще се пушат на тротоара, но никой няма да се откаже от удоволствието да подпре лакти на масата, да хапва мезета и да слуша музика (предполагаемо с платени права). Аз като бях в една малко по-цивилизована страна от нашата наблюдавах следното: седим си ние в кръчмата, хапваме си, чуваме си приказката, защото музика няма, а се чува само шумът от чашите и боботенето на бъбрещите хора, а който иска да пуши излиза на тротоара и пуши. Как ли пък са го постигнали тези британци това чудо? Едва ли са питали пушачите дали искат или не. Просто са въвели правилото и то се спазва.
Защо обаче да не печелят непушачите? Ами не печелят. Нищо не печелят. Вместо да си кютат и да си траят, докато патардията около страстите пушачески затихнат, те настървено размахват пръст "Победихме ви, видите ли!". И пак се влиза в едни излишни разговори, приказват се приказки, дето са вече изтъркани и само се мърси пространството (общественото и мозъчното) с простотии. Няма да спечелят и защото ще мине поне година или даже повече, докато забраната стане ефективна и се спазва както трябва. Ясно е, че няма толкова инспектори, които да пишат предписания и актове, че да стреснат собствениците на заведения и те да махнат пепелниците от масите. А то в един селски хоремаг дали ще се тръска пепелта в пепелник или на земята е все тая. Та няма да спечелят непушачите, защото още малко ще трябва да търпят цигарен дим около себе си. И защото няма да са спечелили битката за промяна на мисленето.
На пръв поглед държавата губи пари от плащането на акцизи и понеже се очаква да спадне потреблението на цигари, то ще спадне и прихода от акциз. Ама някой да не си мисли, че Министерството на финансите ще се съгласи да му намалее един дамар без да има отворени поне два други. Няма страшно, като намалеят харчовете за цигари, освободените пари ще се похарчат за друго, ДДС пак ще има, пак ще има и корпоративен данък, значи Държавата няма да изгуби от това. Тя губи от това, че тези, които я съставляват, т.е. всички ние, не го осъзнават. Значи губещите сме всички ние, които все казваме, че Държавата трябва нещо да направи, Държавата трябва нещо да реши. Значи ние трябва нещо да направим, да решим и т.н. Изводът е, че няма нужда да разпръскваме дима, за да не ни пари на очите, размахвайки в несвяст ръце едни срещу други. Просто трябва да започнем да мислим отвъд дължината на носа си.

Бау-бау, бум-бум!!!

Е, все се надявах, че това повече няма да се случва и в мен няма да идват отново тези мисли, свързани със стрелба на месо по бездомните кучета, но уви!
Пак сме свидетели на това как глутница от бездомни кучета напада човек. Този път обаче случаят е несравним с нищо, което до този ден сме виждали и чували - 60% от мускулната тъкан липсва!!! Аз дори не мога да си представя какво е това. Опитвам се да се поставя на мястото на човека, опитвам се да си представя болката, уплахата, но не мога.
Но много ясно мога да си представя колко струвам за тази държава - две кучета бруто. Моята основна заплата като учител с шест години педагогически стаж, иначе общо около 10 години трудов стаж, е точно колкото от улицата да бъдат прибрани две бездомни кучета, да се ваксинират, обезпаразитят, кастрират и отново да бъдат върнати, откъдето са били прибрани. Жалко. Но да знаете, че аз съм добре. Майка ми струва точно половин куче. Защото толкова и е пенсията за всичко, с което е допринесла за Родината (да речем, че приносът се изразява в цял трудов стаж плащани осигуровки). А парите, които се харчат за кучетата и тяхното добруване идват от данъците, които всички ние плащаме.
Ясно е, че след като съм в тази държава, значи съм съгласен с принципните и решения и със законодателството. Но пък никой не може да ми забрани да казвам, че не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за щяло и нещяло - кучета, мечки, празни каузи и прочие.
Втори въпрос има също. От къде на къде Евросъюзът ще ни задължава чрез регламенти и разни други нормативни актове да обгрижваме бездомните кучета по-добре, отколкото хората. Пет-шест милиона лева струвало изграждането на приют за петстотин кучета. А после издръжката да не би да е от въздуха! Че то тези пари са една четвърт от годишния бюджет на малка община! Ами то точно едни такива пари трябват за фонда за лечение на деца в чужбина например!!! А като сметнем, че в България има над 20000 бездомни кучета, това значи 200 приюта, това значи 1000000000 лева (един милиард!!!). Е, не, това ми идва в повече.
Третият въпрос следва. Защо се обработват кучетата като за 280 лева и после се връщат на старите им места? Казват някои, че ако тях ги нямало, местата им щели да бъдат заети от други кучета или други животни, най често в Европа това са лисиците (те между другото са голяма напаст в Германия, но понеже ония са хуманни към животните, ги търпят, ама зъби не са им останали от стискане и скърцане). Само че, нали знаете дивите животни как действат (няма особена разлика в поведението на полудивото и подивялото куче и на кое да е диво животно) - ако разберат, че на определено място (например това може да е градският район) ги убиват, то те даже няма да си помислят да припарят. А вместо това едни пишман природозащитници ги хранят с какво ли не. И кучето, което иначе е най-добрият приятел на човека, но пък не е най-умният, си мисли, че всеки, който го види трябва да му даде да яде. И като се разочарова от човешкия егоизъм, започва да се зъби, да лае, да подгонва, да плаши, да хапе. Оказва се, че някои от кастрираните даже се размножават. Явно сумата не е съвсем по предназначение усвоена? Какъв е проблемът кучетата да се умъртвяват? О, забравих, колко съм недосетлив! Ще дойде Бриджит Бардо с една кохорта евронаблюдатели и природозащитници и после ще ни коладят пред Европейската комисия, че не сме се отнасяли хуманно към кучетата. И тогава започват едни процедури срещу България, защото не се била грижила за кучетата. Като че ли на България точно кучетата трябва да и са в списъка с първите сто за решаване проблема по хуманен начин! Една друга тема е, че човечността е присъща по-скоро за взаимоотношенията между хората, а не между хората и животните. Голямата разлика между хората и животните е, че на хората е поверено да владеят над животните и да решават какво да ги правят (така пише в Библията, Битие глави 1 до 3), понасяйки отговорност за решенията си. А кучето, понеже е животно все пак, знае, че ако иска да живее, трябва да се бори - за територия, за храна, за възможността да пръсне малко генетичен материал за продължаване на рода. Така казва науката. Ако някой екоактивист с промит мозък е решил, че хората доброволно и доброзорно трябва да отстъпват на животните територия, значи проблемът не е в кучетата, а в хората (по-точно тяхното безумие). Животните ползват всяка възможност за завоюване на територия. И ако ние хората не си браним територията, на която живеем, тежко ни - животните ще ни изместят. Тогава на всички хуманизмът ще им дойде в повече. Оказва се обаче, че с хуманизма се оправдава извращението да бъде считано едно куче наравно с човека. Хуманизмът е онова, от което човечеството най-много страда.
И така решението е едно. Бау-бау, бум-бум. Ако в Евросъюза са луди да харчат подир кучета колосални пари, то ние нито ги имаме, нито сме луди. Луди са само управниците, дето уйдисват на акъла на онези, дето се чудят как да си надвият над масрафа.

"Дами и господа, имаме новина!"*, че нямаме новини!

Голямо изречение е това, отбелязано със звездичката! Само пет думички, а се оказаха толкова влиятелни. Не е лесна работа да произведеш новина в студиото или в редакцията, без да излизаш навън. Но някои го могат. Жалко обаче за драгия зрител и драгия читател.

За съжаление вече не искам да гледам новините на която и да е телевизия в България, нито да чета който и да е вестник. Просто няма новини. Има сапунени опери, които са кратки (най-много седмица или две, но с толкова много сапун и пяна, че няма накъде повече). Съобщенията за събитията и процесите се губят в привнесени от авторите на текстовете и репортажите коментари. А прилагателните са толкова много, че съобщението се превръща в литературно-критичен анализ по темата. А упражненията на журналистите по обективно отразяване са просто жалки. И личи, че само се упражняват. Явно не са ги и не са се научили. Всъщност в българските новини думата "отразяване" вече е излишна, защото отразяването почти липсва. Към това като добавим и нескончаемите опити новините да звучат като литературна проза, в която драгият зрител трябва да разпознае и разтълкува целта на употребата на хиперболи, анафора, катафора, елипса, метонимия, синонимия, антонимия и какви ли още похвати за красноречие, става страшно. А новините по своята същност са отразяване на случките от деня. С прости думички да се каже какво е станало. О, да не пропуснем и езиковата неграмотност на доста от авторите, които даже не правят разлика май между свидетелски и несвидетелски разказ на минали събития. А това сегашно историческо време май липсва във времевата концепция на българската журналистика. В това отношение клюкарките от пейката в градинката биха се справили малко по-добре. Неустоимо обаче е да ми съобщават нещо по новините, за което аз вече зная, че се е развило в съвсем друга посока. А тенденциозните репортажи, възхваляващи едни или други са мрак и ужас. Вместо обективно, от гледната точка на безпристрастен наблюдател, да отразят събитията, журналистите и редакторите започват да се месят и на моменти даже личи манипулацията. Пример: съобщиха, че "Горубсо" има нов собственик, но услужливо пропуснаха факта, че същият собственик е бил изплатил консултантския хонорар на Сокола за язовира "Цанков камък". Такива примери за услужливост много. Жалкото е, че от много такива услуги страдат драгият зрител и драгият читател. А това, че новините съдържат и грешки в осведомеността на журналистите е излишно да се коментира. На повечето журналисти даже им личи, че не са чели достатъчно книги.

И какво се оказва? Че медията вместо да бъде само посредник и само да приема и предава новинарско съдържание, се превръща в производител на новинарско съдържание. Не че от тях произтичат новините, просто заради грешките и напъните да бъдат оригинални без да е нужно това, самите те, преиначавайки информацията, произвеждат новини. И така ние, драгите зрители и читатели, слушаме, четем и гледаме неща, на които би следвало да вярваме толкова, колкото на криминален разказ с измислени герои.

"Дами и господа, имаме новина!" Новината е, че нямаме новини.

*Тази фраза принадлежи на журналиста Николай Бареков.

Интеграцията грози човека*

Вярно са казали хората: "За един сватба, за друг брадва" и "Трудът краси човека". Май нещо такова се получава с нашата интеграция на ромите (циганите). Да, записах думичката в скобите, защото тази извън скобите нито текстообработващата ми програма я разпознава като съществуваща, нито речникът на интернет браузъра. Така е като тази дума ни беше натрапена преди години от Евросъюза по незнайно чие давление.
А иначе аз в пълно съзнание и присъствие на духа твърдя, че в България интеграция на етническите малцинства няма, няма и да има. Самата дума интеграция съдържа в себе си противоречието между смисъл и действителност. От една страна ще правим едни хора допустими в нашето общество, на което те така или иначе са равноправни по конституция членове (друга тема е, че те са членове само по правата си, но не и по задълженията си). От друга страна те ще стават допустими и помежду нещо, което не се знае какво е, защото думата "инте(р)" не е ясно за какво се отнася - за обществото ли, за икономиката ли, за културата ли (което е абсурд, защото цената на интеграцията е част от културната идентичност). И от чисто езиковото поле противоречието се пренася на полето на действителността, на живия живот. Да си го кажем направо - интеграцията на малцинствата (под малцинствата разбирайте ромите (циганите), защото другите малцинства май нямат нужда от интеграция) е едно безумно наливане на пари в безумни проекти с безумни и неосъществими идеи и цели, а най-голямото безумие е, че не е ясно към какво интегрираме малцинствата. Към обществото ли, към икономиката ли, към културата ли. А още по-неизмеримото безумие е, че сме хукнали да интегрираме хора, които не искат да бъдат интегрирани по този начин, по който ние действаме. А това, че има една групичка от роми, които са се поевропейчили и, които си мислят, че разбират много от интеграция, е друга тема. В голяма заблуда са.
Само ще приведа няколко примера за това как интеграцията по настоящия начин (разбирай пробутаните модели на Евросъюза) няма начин да проработи и как интеграцията по ненастоящия (разбирай това, което си го знаем на местна почва) начин просто си работи от десетилетия.
Работех четири години и половина в едно предприятие и работата ми беше свързана с посещение на много адреси, доста от които в т.нар. цигански махали в няколко населени места. И на какво се натъквам. Едни роми, които са завършили основно или средно образование, работили са на редовна работа (осем часа, заплата всеки месец, децата на детска градина и училище), прекарвали са най-малко една трета от съзнателния си живот в среда извън махалата, са видели едни модели на живот и поведение, които явно са им харесали и са решили да ги приложат и за себе си. Без някой да им слага вилата на врата, без някой да ги тика, да им дава пари, да ги обучава. А, да не забравим едно много хубаво обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Много работещо обучение явно. Едни други роми, които поради тукашното безпаричие са решили да идат кой в Гърция, кой в Испания, Португалия, Италия, там са видели пак едни други модели на поведение и живот, които много са им харесали и като си дойдат в България си строят къщи по гръцки модел, подреждат си двор по италиански модел и живеят да речем по френски модел - чистота, уредба, ред. Без никой да им е давал пари наготово да харчат, без някой да ги е викал по обучения, семинари, тренинги и куп още безумия. А, да, само са преминали едно напълно безплатно за всички обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Най-потресаващ за мен обаче е примерът на улиците "Ружа" и "Крали Марко" в айтоската циганска махала. На улица "Крали Марко" има една част, където къщите са на по три етажа, подредени, направени, чисти, хората явно са решили да бъдат пълноценни граждани на Републиката. В друга част на същата улица обаче къщите са наравно със земята, не е ясно кое е стая, кое обор, къде се спи, къде се ходи по нужда. А иначе и тези работят (колко и с какво качество е отделен въпрос), изкарват пари и биха могли да си устроят нещо по-приемливо от чисто човешка гледна точка. Но не би. И сега върхът. Точно над последно упоменатите къщи (разбирай паланки и землянки, обори и конюшни), на високото, по една от страничните пътечки на улица "Ружа" се стига до една къща, която е на два етажа, масивна, с бетонни плочи. И имайте предвид, че до нея няма улица, по която да може да мине дори кола, само стълбище. Значи всичко за къщата е качено там горе на гръб. И понеже хората ги зная, да е ясно, че къщата не са си я строили с пари от еврофондовете за интеграция на малцинствата. Решили са, направили са го. Значи ето как трудът прави хората равностойни членове на нашето общество в България. Работят, плащат данъци, спазват общоприетите правила и законите, искат да са част от обществото и работят по въпроса. Каква интеграция им е нужна на тях? На какво да ги учим? Как се точат европейски пари или как понеже се водят малцинство може да заобикалят една купчина правила? Не, благодарим ви господа от Евросъюза, но вие ако сте луди и имате пари да давате за социални помощи на мързеливите, ние нито сме луди, нито пари имаме.
И сега за сватбата и брадвата. Толкова много се говори за интеграция и на толкова безумни проекти сме станали свидетели, че вече е противна тая работа с интеграцията. На всичкото отгоре аз лично вече се чувствам дискриминиран. Как така се определя, че един ром (циганин) няма нужните социални компетенции, а аз имам. Ами аз пък твърдя, че нямам. Искам и за мен да се налеят малко европари за обучения и тренинги. Защо няма нито един интеграционен проект, който да включва труд, ама труд, работа, истинска работа, която измаря и оставя локва пот? Защо нито един интеграционен проект не е насочен към това да научи малцинството на правилата, които трябва да спазва, а само им се промиват мозъците с права? А аз където и да ида само ми тикат в лицето правила, отговорности, задачи! Защо всички интеграционни проекти са под наслова "Даваме, взимайте!"? Защо няма нито един с наслов "Хайде сега вие да дадете!"? Явно господата евросъюзници са забравили онази хубава поговорка, че безплатното не се цени.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърде далеч от слепия национализъм, още по-далеч от расизма. Аз възприемам хората като хора без значение от обстоятелствата, свързани с тях. Но не възприемам интеграция, която лишава обществото от съревнованието на равни начала, поставя в неравностойно положение мнозинството и го притиска към стената под заплахата да бъде обвинено в нетърпимост и още няколко световни гряха. Този модел на интеграция издига стена от дискриминация, която става все-по здрава и висока и ще дойде време, когато няма да може да бъде преодолявана лесно, както сега. В обществото назрява нетърпимост вече не на етническа основа, а на основа интеграция.
В този смисъл интеграцията на малцинствата в България грози обществото и в частност човека. Трудът краси човека. Аз като работя, (и плащам данъци), работя по въпроса да съм пълноценен и пълноправен член на обществото считам себе си негрозящ това общество и който и да е човек в частност. А онези, които получават без да се потрудят по нито едно от упоменатите в предното изречение как да считам негрозящи? Напротив, считам ги грозящи нашето общество и моето пълноправие и равнопоставеност в това същото общество в частност.

*Заглавието е перифраза на поговорката "Трудът краси човека". Тук думата "грози" е със значението и застрашава, заплашва.

Аспартамова сладост, която нагарча

Тези трите картинки не съм ги сложил тук, за да се увеличава шаренията. Бях подтикнат въобще да напиша този текст като прочетох едно изречение в кръглата картинка, а именно: "Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието на децата." Мрак и ужас! Откакто започнах да чета по-подробно ситните буквички върху етикетите, сладостта взе да ми нагарча.
За съдържанието на сокче, което се купува масово от учениците заедно със закуската, пише, че може да има неблагоприятни последици. Че какво толкова има в това сокче? Е-та, Е-та, Е-та и фенилаланин. След кратко проучване на надписите по етикетите на безалкохолните напитки установих, че с няколко изключения, всички съдържат това вълшебно вещество. Но само единици си признават, че произведената от тях напитка може да има неблагоприятно въздействие. Хайде да поразсъждаваме логично. Че фенилаланин в напитките има, е факт. Факт е и, че това вещество по своята същност не е отровно (иначе нямаше да се добавя в хранителни изделия - логично, нали). Има го и в млечните храни, но в количества, с които организмът може да се справи, защото фенилаланинът се разгражда, макар и много бавно от организма. Химическата му формула е една голяма и аха да прилича на пейзаж от химически комбинат... Но тя не ни интересува (ние разсъждаваме логически, не се занимаваме с емпериката на въпроса). Действието му е, че се задържа по клетъчната мембрана и се свързва с всякакви отрови, от които обикновено организмът се освобождава по един или други начин. А като се свържат отровите с фенилаланина, остават в организма и го тровят. Най-мрачната краска в картината е, че неблагоприятното въздействие започва от мозъка. И така логически си задавам аз следните въпроси:
1. Защо вещество, което има тези химични и биологични свойства и въздействия, е разрешено за употреба в хранителното производство? Ясно е, че химията излиза много по-евтино от обикновената захар, ама чак пък толкова! Установих, че разликата в цената на напитка с аспартам и обикновена захар е от четиридесет стотинки до около лев. Че то за един лев може да се купи захар като да се напълни бутилката само със захар! Явно заигравката не е само в цената. Май са решили да ни изстискат останалото здраве, за да си купим нещо уж здравословно.
2. Кой в министерството на земеделието и храните се е разписал на разрешението за производство, което е упоменато под номер на етикета, при условие, че са изброени толкова много вещества в съдържанието, за които даже не е напълно ясно точно какво въздействие имат върху организма - тровят ли го, натрупват ли се в него, упойват ли го, а пише само на етикета "може да има...". Още по-голямата мистерия е, че пише "напитката е източник на...". Значи тя, напитката, не просто го съдържа това вещество. Тази фраза може да означава, че за мен напитката е източник, от който моят организъм може да не се възползва - просто поема веществото и го изхвърля. Но за друг може да значи веществото да бъде прието и да се проявят гореописаните му действия.
3. Защо нито една институция начело с Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на здравеопазването не казва нищо по въпроса? За какво здравословно хранене на деца говорим, след като ежедневните неща, които купуват (сокове, газирани напитки, тестени изделия, най-различни видове бисквити и вафли) съдържат толкова много химия, че на Менделеев таблицата може и да не е достатъчна вече!
4. Учудващо е, че в обществото даже не се прокрадва тази тема. Е, в общество, в което повечето неща са въпрос на оцеляване, кой ли ти мисли какво пие, пък още по-малко детето му... Появяват се мнения по форумите, повечето в облака на мистификацията, но до там. Тук там някоя телевизия или печатно издание ще се опитат да повдигнат въпроса, но кой ти гледа, всички са вперили погледи в сериалите и риалититата и се леят лимонада и пунш.
5. Вярно е, че покрай фенилаланина и аспартама се въртят големи пари от оборотите на производителите на безалкохолни напитки, ама пък чак толкова да не мислим за здравето си...
Чак ми нагарча тази сладка тема. И взеха да ми горчат напитките, в които има фенилаланин, та спрях просто да потребявам. В краткосрочен план ще ми е по-малко сладко на езика. В дългосрочен план обаче резултатите ще са по-устойчиви. Е, на мен вече не ми горчи толкова, ваш ред е.

"Кънчо", бъди отговорен!

- "Кънчо", голям си егоист!
- Защо пък не, аз съм хедонист.
- Не се надувай, ти си кух!
- Ама имам си кожух.
- "Кънчо", мозъкът умира!
- Разумът ли абортира?

Ех, този "Кънчо" каква беля може да докара не само на собственика си, но и на цяло общество. И не е проблемът, че доста хора явно са си пренасочили кръвоснабдяването от мозъка към "Кънчо". Не, това е само нещо като лекото покашляне за пневмонията. Проблемът даже не е в самия "Кънчо", който е присъщност на горе-долу половината човечество. Проблемът е, че са се захванали да ни учат на неща, които явно не знаят за какво точно са предназначени. Потресаващо е това начинание. Брошурката и нейното безумно съдържание са само повърхността на дълбоката язва, която мори не само нашето, но и повечето "цивилизовани" общества. И вместо да се търси решение за преодоляване на тази язва, тя се задълбочава още повече. И то само поради една единствена причина - някой си е помислил, че може да гради общество и семейство без здравата основа на Библията. Безумие е да учиш съзряващите полово как се прави секс и как да се избегнат нежелани следствия от него, а да не ги учиш какво точно е предназначението на секса. И какво зоват! Безопасен секс с помощта на "Кънчо". А такова нещо в нашето затънало общество няма. Безопасен секс има единствено и само вътре в семейството между двама брачни партньори, които са се обрекли на вярност, и то ако останат такива до край. Всички тези призиви за правене на безопасен секс са свещена простота, измислица-премислица на хуманизма, който ни залива отвсякъде. А статистиката казва, че средно на 16 години започвали младите да се чифтосват. С кого, защо, с каква цел? И се раздават по училищата и по улиците презервативи с изтекъл срок на годност... (Ами да, "Кънчо" е вече около двадесетгодишен и палтенцето, което си надява май също е на тази възраст.) И какво трябва да си помисли едно полово и съзнателно полусъзряло същество като му бутнат в ръцете презерватив? Може би:  "Чифтосвай се, животните така правят, защо не и ние, а с презерватив последици няма да има!", или "Абе, ние знаем, че искаш да си начешеш крастата, ама поне гледай да не направиш беля (има се предвид живия зародиш, който става жив човек със зачатието си)" и подобни. И какво очакваме от общество, съставено от такива индивиди? А не се ли сеща някой от пишман-активистите да каже на полусъзрелите и съзрелите, че най-добрият начин за предпазване от каквато и да е полово предавана болест е въздържанието до деня, в който това, иначе хубаво нещо, ще се случва между съпруг и съпруга...
Няма нужда от брошурки. Има нужда от отговорно поведение.

Ура, министри в действие, държавата остава отворена

Все се случва така, че като завее, завали и задуха или при някое бедствие, и нашата държава затваря като магазин за санитарен полуден. Но тази зима май затварянето ще е частично.
Да не ме разберете погрешно? Аз не припознавам ГЕРБ като моята политическа партия.
Но! Припознавам начина, по който се проявяват министрите напоследък.
Не помня да съм виждал министър лично да застане пред картата на България и да показва на зрителите кои пътища са проходими, къде какво е положението в зимните условия, да съветва хората дали да пътуват, как да действат. Ура, министърът на регионалното развитие и благоустройството втора седмица точно това прави. Не че положението по пътищата става по-леко, но поне се вижда, че има отношение към ресора, за който е поставена да отговаря. Ясно е, че над посоката на вятъра не може да се влияе (макар да има мълва, че Бойко Борисов и това може), но присъствието на министъра (служителя) в очите и ушите на данъкоплатците показва, че все пак има воля да се държат юздите на почистващите фирми има и другите отговорни за незатварянето на държавата.
Нека споменем и изсипването на трима министри начело с началника им в село Бисер заради наводнението. Ще оставим темата за отговорността настрана, защото поради нейната първостепенност, е по-добре да оставим по-компетентните да изяснят кой ще я носи тази осиротяла отговорност. Вярно е, че малко бие на "да отворим пудриерата" това масирано министерско и институционално присъствие, но нека си припомним, че такова нещо не сме виждали скоро. Ако погледнем нещата от положителната страна можем да заключим, че министерският съвет показва отношение. Скоро не се беше случвало министри да слязат сред народа. Е, малко е недодялано и популистки на моменти, но поне пострадалите хора ще видят, че отношение от страна на управляващите има. А тези неща хората ги усещат. Така че и при това бедствие държавата няма да затвори.
И ще завърша с това, че макар да прилича на хвалебствена реч, този текст е само отразяващ моето наблюдение. Ясно е, че има хиляди по хиляди по хиляди причини да мрънкаме и роптаем относно властите в нашата Родина. Но държа да отбележа, че точно роптанието срещу властите може да доведе до затваряне на държавата много по-бързо от действията и бездействията на властниците.

Сондажи преди пневматичния удар

Всяка прилика и разлика с действителни лица е целенасочена и в никакъв случай не е случайна!

О, Хилари, о, драга, какво толкова стана, че тъй скорострелно си променихте програмата за обикаляне по света и кацнахте у нас. На свиждане ли идвате на затворника, дето ни го натресохте? Или идвате да видите площад Народно събрание дали е същият като при предното Ви идване? Или идвате да ни разберете енергийното дередже на място? Каква чест! За нас. Не Ви ли предупредиха, че ние сме досие "Х" за всеки, който се е захванал с нас? Горката Вие...
А, сетих се защо, Хилари, кацнахте у нас. Шистов газ. Не греша, нали?
И докато някои у нас все още се чудят дали тази трибуквена дума е в мъжки или женски род, първите дупки вече са направени. Но, спокойно, не в земята. В политиката.
Пак много гирултия се вдига за нещо, което изглежда е толкова независимо от нас. Но уви. Всички, които си мислеха така се оказаха самоизлъгани и самозаблудени. Видно е от приетия мораториум, че протестите имат ефект. Но нека не пропускаме една много значима среща, в която медиите (колко добре го могат те и само те) пропуснаха да отбележат, че нашият министър-председател освен за Шенген е говорил и относно европейското пространство, което е под краката ни. И, че явно потупване по рамото и то не многозначително, а напълно еднозначно от страна на канцлера Меркел, е имало. А именно относно проучването и добива на шистов газ. И как можем да си позволим да си представим дори и за миг, че нашето Народно събрание ще се опъне на "Шеврон" и на още много като тях, и ще каже НЕ на добива на шистов газ, без да има основание, допълващо протестите? Да не забравяме, че зад "Шеврон" стоят САЩ, които са много услужливи към своите данъкоплатци
И я да видим кой си надига главата от синкавата мъгла (мъглата, макар и синкава на цвят не е газ, още по-малко син)? Иван Костов. Късно за съжаление. И преди всички да се втурнат да виждат в това неприкрит лобизъм за интересите на една американска компания, ползвайки инструмента БАН, нека си припомним категоричната позиция на човека, че Русия трябва да бъде отдалечена от България колкото може повече и в колкото може повече сфери. Не, че е невъзможно около диверсификацията на газовите доставки, да е решил да получи и нещо в твърдо състояние към безплътните признания и аплодисменти. Но късно за съжаление, защото вече е трудно доказуемо, че не лобира за "Шеврон", още по-трудно доказуемо е, че идеята му е чиста и се отнася само до взаимоотношенията с Русия.
Хубаво е да диферсифицираме енергийното осигуряване, но пък от шумотевицата около шистовия газ се чуват и едни въпроси за АЕЦ Белене, системните връзки между България и съседните страни, че да може и от Средния Изток и от Северна Африка да си внасяме газ. Защо ли се бавят тези свръзки?
И защо решихме с шистов газ точно да си диверсифицираме газовото осигуряване? Със сигурност не е заради предимствата на тази технология, защото тя такива няма. А и всичко около нейната безопасност и ефективност е обгърнато в догадки, търговска тайна и научни предположения. Не са много достоверни репортажите, с които ни засипват за това колко вредна е тази технология. Науката все още не може да се похвали, че е създала метод, с който да установи категорично, че вредите върху екосистемите от репортажите са заради добива на шистов газ. А каква част от залежите могат да бъдат извлечени по този метод на пневматичния взрив, който включва незнайно количество и качество химикали, също не е ясно. Процентите варират от 0 до 100.
И още едно питане. Защо пък точно в Лудогорието и Добруджа ще се сондира, за да се установяват тепърва залежи? Защо да не се сондира в Айтос? Такава хубава котловина, равна, интересна геология, земетресенията само ги усещаме като станат на поне триста километра от нас, а и работна ръка има много. Ами отговорът пак ще е с въпрос, свързан с упоменатия по-горе инструмент, който Иван Костов ползва - БАН. Има ли някой, който мисли, че учените в БАН, които са съставили и издали подробни геоложки и какви ли не още карти на Родината, не знаят какви залежи на ресурси има на всеки квадратен метър? Смешно би било да ни убеждават, че Шеврон тепърва ще проучва за залежи на шистов газ. Че газ има, е ясно. Борбата е за това кой първи ще надупчи земята и ще удостовери (след като му дадат държавни документи за това), че е собственик на дупките и правото да добива в следващите ен-броя години.
До тук видяхме, че сондажите вече вървят с пълна сила и скорост. Всички бързат. Екоактивистите бързат да сондират, Иван Костов бърза да сондира, руските лобисти бързат да сондират, дори и Министър-председателят сондира ведно с Народното събрание. Но сега се включва и тежката сондажна техника на американската дипломация в лицето на Държавния секретар Хилари Клинтън. И не защото чак толкова са се загрижили в САЩ за нашето газово и енергийно дередже. Цялата работа е в това, че американска компания (спонсорирала е където трябва) е получила разрешение да сондира. Нали се сещате в коя държава "Шеврон" плаща данъци. А както се очаква след няколко години цените на газа ще скочат още, това означава по-големи обороти, което ще доведе до по-големи печалби, което за американската държава значи повече внесени данъци. И не само данъците. България пак се оказва мястото на сблъсъка на две сили, които във всичко знаят само да мачкат и газят - едните с танкове, другите с пари. Американците искат да изтласкат руснаците още по на изток, а руснаците да се задържат поне още малко на запад. Едните сондират, другите сондират и на фона на техните сондажи нашите сондажи са като да си забия колче за доматите. Тежко на Бойко Борисов. Той е насред сондажното поле. България от шистовия газ полза няма никаква, само загуби за десетилетия напред. Ако сега нашите държавници успеят да защитят националния интерес, ще сме зависими от руския газ още малко (залежите там не са безкрайни), но ще отворим много широк път за развитие на енергийната ефективност и новите технологии. Следва пневматичният удар. Сега да удря е на ред Хилари. Драга Хилари, пожелавам Ви приятно прекарване по европейското пространство, дето е под краката ви.

АСТА или как се регламентира незаконен АСТ

Малко игра на думи, за която мога да претендирам, че не нарушава нечие авторско право (а може и да греша). Нали на български това АСТА го четем АКТА (няма да сгрешите ако го свържете със значението на думата акт с непълен член), а АСТ го четем АКТ (виж предните скоби) и то става едно чудно изречение касаещо онлайн ченгезацията.

Много пушилка се вдига около това как посланикът на България подписал тайно (то вече не е тайно, защото всички знаем, а и знаехме отдавна поради предишните пушилки около торентите и  напъните на американците в тази посока) това споразумение. Само дето от тази пушилка малко изостанахме да видим същинското значение на това споразумение за нас. Няма значение дали през месец юни ще бъде ратифицирано в Европейския и националните парламенти. Фактът, че такова писание съществува означава, че рано или късно то ще влезе в сила. Ако не влезе в сила тази година, след няколко ще влезе в сила подобрена версия. И то толкова подобрена, че сигурно ще има протести да бъде въведено в действие настоящото. Няма значение дали ще можем да си теглим филми, музика и какво ли не от интернет. То и сега не е редно, но е оставено на нашата съвест, която май сме заточили в сървър в африканската джунгла. Няколко въпроса терзаят и дават материал на ума ми във връзка с това споразумение. А именно:

1. Че творците и продуцентите са прави за авторските си права и получаването на пари от ползването на продуктите им, прави са. Ясно беше, че за нас тази мандра рано или късно щеше да спре. Друга тема е дали няма да бъдат измислени нови начини за заобикаляне и пиратстване на съдържанието. За съжаление още не сме се научили да си плащаме за труда, който някой е положил понеже не ценим своя.

2. Оказва се, че този АКТ ползва борбата срещу пиратството и нерегламентираното ползване на продукти само като параван. Ясно е, че същинската цел е контрол. Цялостен контрол. Решавам аз да се изкажа и ако на някого там в секретната стаичка с много монитори това му се стори неподходящо, намира начин да докаже, че моето изказване е цитат от някого и ме прави нарушител, който подлежи на санкция. Често се дава пример с четенето на книга на детето преди да заспи. Пишело на книгата "Забранено възпроизвеждането по какъвто и да е начин." Ясно е, че става въпрос за възпроизвеждане с цел търговия. Но щом във връзка с АСТА горният пример е пропълзял наяве, значи някой си мисли да регламентира и четенето на книжка на детето преди сън. Като нищо ще вземат да слагат чипове в книгите, които да засичат и предават човек, който чете на глас. Щом в личните карти и паспортите могат да сложат чипове, колко му е и в книгите. Внимавайте да не четете на глас дори и на себе си, че знаете ли, книгата може да ви изколади на онзи в секретната стая.

3. Да предположим, че всички хора на планетата, които ползват интернет решат да спазват разпоредбите и правилата, свързани с АСТА. Няма теглене на филми, няма споделяне на клипове, няма споделяне на цитати от велики личности, почти няма хора, които се престрашават да публикуват собствен текст, защото вече е почти невъзможно да кажеш каквото и да е без да те уличат в цитиране. Какво става тогава? Няма да има социални мрежи, защото те губят своя смисъл, няма да има блогове, защото повечето блогъри ще са арестувани за плагиатство и цитиране без да са платили и... Връщаме се във времето от преди наличието на интернет, когато информацията е идвала от известен и предвидим брой и обем канали. А който владее информацията, владее света (Джордж Оруел).

4. И тъй като това  не е работа току така, можем да бъдем сигурни, че това е само поредната лъжичка от порцията, която ни се дава "на час по лъжичка". Кой знае колко лъжички сме хапнали без даже да се усетим и да вдигаме пушилка. Браво на поляците, ама са закъснели, както и всички, които си мислят, че ще спрат процес, готвен и течащ от доста дълго време.

Няма място и време за всички въпроси. Това е моята гледна точка, която ще допълня само с още един малък, но съществен щрих. Погледнато от библейска гледна точка, на всичко това може да се гледа като част от подготовката за появяването на Антихрист. Не че съм апокалиптично настроен. Но давайки си сметка за събитията, на които съм съвременник и това, което пише в Библията, се навеждам на точно тази мисъл. И затова не се притеснявам нито от АСТА, нито от АКТА на онлайн ченгезацията.

Пазете се, шофьори, от пешеходците

Всяка сутрин една и съща картина.
Отиване до работното ми място в ПГСС „Златна нива” – Айтос. И какво виждам на кръстовището на “Славянска” и улиците “Караманлиев”, “Димитър Благоев” и същата "Славянска"? Една и съща картина всяка сутрин. Хора (повечето от тях ученици в гимназията) пресичат обикновено, точно където не трябва, коли правят маневри точно както не трябва, а една патрулна кола и две пешеходни пътеки са очевидци на всичко това.
Ура, не съм само аз свидетелят. Няколко са вече ситуациите, при които аз като водач на МПС, съм изложен на риска да стана участник в ПТП с хора, които пресичат неправилно, вървят не по тротоара, а по платното, или хора, които ей така решават, че изведнъж ще променят своя маршрут и ще изскочат на платното без да се огледат. И то с пълната увереност, че движещите се коли ще спрат при всички обстоятелства! Пазете се шофьори от пешеходците, че като нищо без вина ще ви изкарат виновни, че сте сгазили някого, който е в нарушение на правилата. И сега да не си помисли някой, че са виновни хората в патрулната кола? Не, няма такова нещо. Виновни са всички с ниска култура на движение по пътищата и тротоарите. Язък за масата пари дето държавата налива да учи учениците на поведение и безопасност на движението по пътищата, а ефектът май не се вижда. Явно още сме в едни по-източни от нас държави, където тротоари няма, а всичко си ходи така по пътя и преобладаващия звук не е моторният, а на клаксоните.
От нас си зависи.