За съдържанието на сокче, което се купува масово от учениците заедно със закуската, пише, че може да има неблагоприятни последици. Че какво толкова има в това сокче? Е-та, Е-та, Е-та и фенилаланин. След кратко проучване на надписите по етикетите на безалкохолните напитки установих, че с няколко изключения, всички съдържат това вълшебно вещество. Но само единици си признават, че произведената от тях напитка може да има неблагоприятно въздействие. Хайде да поразсъждаваме логично. Че фенилаланин в напитките има, е факт. Факт е и, че това вещество по своята същност не е отровно (иначе нямаше да се добавя в хранителни изделия - логично, нали). Има го и в млечните храни, но в количества, с които организмът може да се справи, защото фенилаланинът се разгражда, макар и много бавно от организма. Химическата му формула е една голяма и аха да прилича на пейзаж от химически комбинат... Но тя не ни интересува (ние разсъждаваме логически, не се занимаваме с емпериката на въпроса). Действието му е, че се задържа по клетъчната мембрана и се свързва с всякакви отрови, от които обикновено организмът се освобождава по един или други начин. А като се свържат отровите с фенилаланина, остават в организма и го тровят. Най-мрачната краска в картината е, че неблагоприятното въздействие започва от мозъка. И така логически си задавам аз следните въпроси:
1. Защо вещество, което има тези химични и биологични свойства и въздействия, е разрешено за употреба в хранителното производство? Ясно е, че химията излиза много по-евтино от обикновената захар, ама чак пък толкова! Установих, че разликата в цената на напитка с аспартам и обикновена захар е от четиридесет стотинки до около лев. Че то за един лев може да се купи захар като да се напълни бутилката само със захар! Явно заигравката не е само в цената. Май са решили да ни изстискат останалото здраве, за да си купим нещо уж здравословно.
2. Кой в министерството на земеделието и храните се е разписал на разрешението за производство, което е упоменато под номер на етикета, при условие, че са изброени толкова много вещества в съдържанието, за които даже не е напълно ясно точно какво въздействие имат върху организма - тровят ли го, натрупват ли се в него, упойват ли го, а пише само на етикета "може да има...". Още по-голямата мистерия е, че пише "напитката е източник на...". Значи тя, напитката, не просто го съдържа това вещество. Тази фраза може да означава, че за мен напитката е източник, от който моят организъм може да не се възползва - просто поема веществото и го изхвърля. Но за друг може да значи веществото да бъде прието и да се проявят гореописаните му действия.
3. Защо нито една институция начело с Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на здравеопазването не казва нищо по въпроса? За какво здравословно хранене на деца говорим, след като ежедневните неща, които купуват (сокове, газирани напитки, тестени изделия, най-различни видове бисквити и вафли) съдържат толкова много химия, че на Менделеев таблицата може и да не е достатъчна вече!
4. Учудващо е, че в обществото даже не се прокрадва тази тема. Е, в общество, в което повечето неща са въпрос на оцеляване, кой ли ти мисли какво пие, пък още по-малко детето му... Появяват се мнения по форумите, повечето в облака на мистификацията, но до там. Тук там някоя телевизия или печатно издание ще се опитат да повдигнат въпроса, но кой ти гледа, всички са вперили погледи в сериалите и риалититата и се леят лимонада и пунш.
5. Вярно е, че покрай фенилаланина и аспартама се въртят големи пари от оборотите на производителите на безалкохолни напитки, ама пък чак толкова да не мислим за здравето си...
Чак ми нагарча тази сладка тема. И взеха да ми горчат напитките, в които има фенилаланин, та спрях просто да потребявам. В краткосрочен план ще ми е по-малко сладко на езика. В дългосрочен план обаче резултатите ще са по-устойчиви. Е, на мен вече не ми горчи толкова, ваш ред е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар