Страници

вторник, 29 март 2011 г.

По гърба го бият, той заради шамар реве*

Стига протести, време е да се работи! Да се работи здраво, яко, много, упорито. И стига сме се държали за бузата, като гърбът ни е раздран.
А относно централата в Белене – тя така или иначе ще бъде построена. И ще работи.
Въпрос на конюнгтура са репортажите и писанията, че Германия е преразгледала позицията си за ядрената енергетика. Икономика като немската ако се откаже, макар и в дългосрочен план, от ядрената енергия ще се срине, защото идеята за преминаване към възобновяеми източници на енергия в драстично съотношение спрямо обичайните е просто абсурдна. Инвестицията в една ядрена централа се възвръща към средата на експлоатационния срок при производство на количество енергия, което държи икономиката в оборот на стойност, която десетки пъти надхвърля инвестицията. С прости думи: една атомна централа се е изплатила още щом пусне първия ток към икономиката. А една соларна ферма, която трябва да произведе ток колкото един реактор като нашия шести например, ще струва даже няколко пъти повече, а експлоатационният срок на соларните клетки даже няма да стигне да се изплати инвестицията, която тук включва не само самата ферма, но и обучението на кадрите за нея, защото България няма традицията на САЩ и Дания например.
Едно уточнение. АЕЦ Белене не е най-доброто решение на енергийните проблеми на България. Но като има вече подписани договори с клаузи за неустойки и като се опитват нашите държавници да седят на два стола – хем на европейския, хем на съветския, така е. И като за двадесет години преход никой не се нае да разработи ясна, категорична, съдържателна, логична, смислена стратегия за развитието на енергетиката в България, така е.
Още един въпрос: Защо изведнъж в България се появиха толкова много ветрогенератори? В Германия още преди 10 години започва извеждането им от експлоатация, защото видите ли, вредяли на околната среда. Как? Ами птиците се блъскали в перките, трептенето на въздуха, създавано от триенето между лопатите на перката и въздуха, било в честотен диапазон, който бил опасен за хората и така нататък.
А за изграждането на соларни ферми трябва много, много, много, много земя и много, много, много, много слънчеви дни, каквито в България има, но те пък са точно над земеделската земя. Никой да не си мисли, че може да се градят соларни паркове по склоновете на Рила и Пирин на височина, която превишава горския пояс?
След 2020 година Русия нямало да приема отработено гориво от други държави. Значи и горивото от Козлодуй няма да бъде приемано. (Предвид карая на експлоатационния срок на реакторите през 2015 и 2018 година този проблем може и да се реши почти автоматично, но предвид по-вероятното удължаване на тези срокове и предвид колко време продължава извеждането от експлоатация на един реактор, ще трябва да пращаме някъде отработено гориво от реакторите и след 2020 година) Тогава ще трябва да се търси решение, което най-вероятно ще е строеж на преработващо съоръжение.
И сега любимата ми част. Със сигурност в момента, в който се спре окончателно строителството на Белене, румънците ще си построят с любезното съдействие на французите АЕЦ точно от другата страна на Дунав. И тогава (естествено ако се стигне то това положение) притеснените за пет- и тридесеткилометрова зона нека кажат какво ще правим по безопасността.
Въпросът за АЕЦ “Белене” вървя и през онези смутни години около 1998 година. Тогава, а и досега, попрочетох доста относно въпроса с АЕЦ “Козлодуй” и бъдещия “Белене”. Веднъж, нестърпявайки се попитах един човек, който работи в сферата на ядрената енергетика, относно АЕЦ Белене и той ми каза, че единственият проблем технически е наличието на построените вече съоражения на площадката отпреди 20 - 25 години, които са амортизирани от стоене, ерозирали и корозирали.
Относно пъртньорството с Русия - да, наистина трябва да се ограничи възможно най-скоро и във възможно най-голяма степен зависимостта от тази комунистическа демокрация.
Питах същия човек не можем ли японци да построят централата. Не би. Според него това би означавало да се преобърне системата за обучение на кадри за централата, което би отнело поне 15 - 20 години до излизането на първите подготвени такива, защото японските централи действат по-иначе. Аналогично и ако се поканят французи, германци или каквито и да е.
И към всичко това още едно питане. Онези учени, които били дали категорични мнения (което е различно от обосновани твърдения) защо за толкова години не се появяват никъде, казвайки в писмена форма, както са писали проектните становища, че на онова място АЕЦ не бива да се строи? А онази власт, колкото и да я смятаме за слеповата, глуховата и умновата, защо пък няма да се съобрази с науката? Нека бъдем честни и да си признаем, че комунистическата власт, въпреки всичките безумия и поразии, които е свършила, все пак не би си позволила да не се съобрази с мнението на науката, особено, когато става въпрос за ядрено съоръжение. И нека не бъдат поставяни “Радомир” и “Белене”, чудесата на българската тежка индустриализация, в една категория. Нека си припомним примера на Борис Карадимчев, който се колебаел между музиката и химията, и как баща му му казал да се заеме с музика, защото от нея най-тежкото последствие било хората да излязат от залата, а от химията...
Реването заради шамар е излишно. По-добре да се действа по въпроса с боя по гърба, който ни бият нашите си, дето си ги избираме на всеки четири години, някои на пет, други ни ги назначават... и по допринасянето с малко повече за брутния вътрешен продукт на страната, което ще се отрази и на портфейла.

* Този коментар е събран от три по една и съща тема – организирането на протести срещу проекта АЕЦ Белене. Целта е да се поставят въпроси, на които общо взето отговори не сме чели.

неделя, 20 март 2011 г.

Когато пламне светът

Нека поразсъждаваме логично и логически стигнем до привидно нелогични изводи, които обаче се оказват най-логическите на фона на всичко логично, което ни заобикаля.
Каквото и да се опитваме да си изсмучем от пръстите за успокоение на своята хедонистично отпусната истинска същност, едно е ясно: нашият прекрасен свят се е подпалил от всичко онова, за което, преди всички гадатели, астролози, баячи и гледачи, в Библията е писано. А именно последното време. И кой може да бъде сигурен какво ще му се случи утре? Кой не би се притеснил от събитията?
Логично погледнато събитията водят до смут, цените започват да се тресат, икономиката започва да зъзне от хипосмелост или гърчи от хиперпритеснение. Нелогично погледнато за всичко това сме предупредени в Библията.
Логично погледнато имаме пълно основание да се притесняваме. А тези, които са на местата на събитията и за живота си. А в по-широк план, имайки предвид, че ще се появи един субект, който ще разменя белег за живот, всички ние имаме основание да се притесняваме, включително и за живота си. Нелогично погледнато ще цитирам един свой коментар във връзка с една психологическа игра, в която участвам аз с пистолет, опрян в челото, и изискването да изпълня зададен критерий. "Не се страхувам какво ще стане с мен след смъртта" е коментарът.
Логично погледнато коментарът е и крайно логичен, и крайно нелогичен.
Но извън нашата позната и познаваема логика - нека не забравяме, че сме творение - има една висша логика, която за нас е ненапълно познаваема и позната. И това е логиката на Бог. И логиката, поне доколкото достига нашето познаване, е тази, че за всичко онова, за което Бог ни е предупредил и ни е показал път, няма защо да се притесняваме. Логически следва, че онова, което е потребно за нас е да вярваме не на онова, което виждат очите ни и чуват ушите ни, а да вярваме на онова, което казва Бог в Библията. И другото насъщно в това време - да уповаваме на Бог.