От първи юни няма да се пуши на закрито, а някъде и на открито. На печелившите честито! Кои обаче са печелившите? Със сигурност не са пушачите. Със сигурност обаче не са и непушачите. Нито кръчмарите и кафеджиите, нито пък държавата (коя ли пък е тя?), нито цигарения бизнес. В тази заигравка печеливши просто няма да има. Цената на играта обаче ще я платят всички. Толкова много пушек, но не цигарен, се вдига, че чак запарва на очите ми. Мистерия е обаче защо пушекът се вдига чак сега, след като промените в нормативната уредба нито бяха приети в последните няколко дни, нито пък това стана тихомълком, та някой да се е усетил чак сега. Всъщност за тези промени се приказва от няколко години (откакто сме в Евросъюза), но май сме си останали само с приказките. Тъй като ние все още не сме нация, която да може да проведе обществено обсъждане като за свяст, затова и някои си мислят, че решението за промените се взема в момента и ще може да бъде спряно с бойкоти разни. Защо ли пък цигареният бизнес тайнствено си мълчи? Нека се обърнем към НСИ по въпроса. Българският пазар е толкова малък в сравнение с осъществявания износ на цигари предимно за страни, където такива промени като при нас скоро няма изгледи да се случат, че влиянието, което забраната за пушене ще окаже, просто не ги интересува. Кръчмарите пък били притеснени, че ще изгубят клиенти. То и със забраната за музика след определен час се очакваше такова явление, но остана само очакването, явлението така и не се появи. И сега ще е така - цигари ще се пушат на тротоара, но никой няма да се откаже от удоволствието да подпре лакти на масата, да хапва мезета и да слуша музика (предполагаемо с платени права). Аз като бях в една малко по-цивилизована страна от нашата наблюдавах следното: седим си ние в кръчмата, хапваме си, чуваме си приказката, защото музика няма, а се чува само шумът от чашите и боботенето на бъбрещите хора, а който иска да пуши излиза на тротоара и пуши. Как ли пък са го постигнали тези британци това чудо? Едва ли са питали пушачите дали искат или не. Просто са въвели правилото и то се спазва.
Защо обаче да не печелят непушачите? Ами не печелят. Нищо не печелят. Вместо да си кютат и да си траят, докато патардията около страстите пушачески затихнат, те настървено размахват пръст "Победихме ви, видите ли!". И пак се влиза в едни излишни разговори, приказват се приказки, дето са вече изтъркани и само се мърси пространството (общественото и мозъчното) с простотии. Няма да спечелят и защото ще мине поне година или даже повече, докато забраната стане ефективна и се спазва както трябва. Ясно е, че няма толкова инспектори, които да пишат предписания и актове, че да стреснат собствениците на заведения и те да махнат пепелниците от масите. А то в един селски хоремаг дали ще се тръска пепелта в пепелник или на земята е все тая. Та няма да спечелят непушачите, защото още малко ще трябва да търпят цигарен дим около себе си. И защото няма да са спечелили битката за промяна на мисленето.
На пръв поглед държавата губи пари от плащането на акцизи и понеже се очаква да спадне потреблението на цигари, то ще спадне и прихода от акциз. Ама някой да не си мисли, че Министерството на финансите ще се съгласи да му намалее един дамар без да има отворени поне два други. Няма страшно, като намалеят харчовете за цигари, освободените пари ще се похарчат за друго, ДДС пак ще има, пак ще има и корпоративен данък, значи Държавата няма да изгуби от това. Тя губи от това, че тези, които я съставляват, т.е. всички ние, не го осъзнават. Значи губещите сме всички ние, които все казваме, че Държавата трябва нещо да направи, Държавата трябва нещо да реши. Значи ние трябва нещо да направим, да решим и т.н. Изводът е, че няма нужда да разпръскваме дима, за да не ни пари на очите, размахвайки в несвяст ръце едни срещу други. Просто трябва да започнем да мислим отвъд дължината на носа си.
