(Зад)очен репортаж
Застанах зад очите на очевидеца, за да видя
очевидното.
Като искаш да развалиш на някого празника,
направи шествие по айтоски образец! Да, точно така. По айтоски образец. И тази
година отбелязахме 24 май, Ден на българската просвета и култура и на
славянската писменост. Но пак си беше по инерцията от предходните години. И
въпреки, че всяка година се дъвче една и съща тирада за това как не трябва да се организира шествието по
този начин, е, пак така си беше. Тръгват детските градини (Защо ли мъчат децата
да вървят под погледите на тълпите, като за тях празникът е на първи юни и
ограмотяването започва в първи клас?!), после едни училища, които насред
шествието спират строя и изнасят кратка музикално-танцово-поетична и каква ли
още не програма пред трибуната, на която се пекат на слънцето общинската управа
начело с кмета и заместник-кметовете и учителите ветерани (какъв безумен
израз). Хората, дошли да гледат шествието почти нищо не виждат от програмата,
която се изнася, защото строят от учениците е пред тях и закрива по-голямата
част от гледката. По-зле е обаче положението за учениците и учителите им от
училищата, които си чакат реда да минат в шествието. Тъй като ясна организация
за шествието липсва, се оказва, че последното училище минава в шествието поне
един час след като е пристигнало на площада, от който тръгва шествието. И тези,
които в действителност имат празник и трябва да го усетят, се оказват с
развален празник, защото нито виждат нещо от празничната програма, нито
разбират от шествието, защото то нашето не е шествие, а е смес от шествие и
мистерия на тема да тропнем и скокнем пред трибуната. Да се надяваме, че за
следващата година организаторите (Кой всъщност организира тази имитация на
празник?) ще почерпят от опита на други градове за организацията на празнично
шествие и празнични прояви. За да няма и догодина (зад)очен репортаж на тази
тема.
