Страници

вторник, 7 февруари 2012 г.

Ура, министри в действие, държавата остава отворена

Все се случва така, че като завее, завали и задуха или при някое бедствие, и нашата държава затваря като магазин за санитарен полуден. Но тази зима май затварянето ще е частично.
Да не ме разберете погрешно? Аз не припознавам ГЕРБ като моята политическа партия.
Но! Припознавам начина, по който се проявяват министрите напоследък.
Не помня да съм виждал министър лично да застане пред картата на България и да показва на зрителите кои пътища са проходими, къде какво е положението в зимните условия, да съветва хората дали да пътуват, как да действат. Ура, министърът на регионалното развитие и благоустройството втора седмица точно това прави. Не че положението по пътищата става по-леко, но поне се вижда, че има отношение към ресора, за който е поставена да отговаря. Ясно е, че над посоката на вятъра не може да се влияе (макар да има мълва, че Бойко Борисов и това може), но присъствието на министъра (служителя) в очите и ушите на данъкоплатците показва, че все пак има воля да се държат юздите на почистващите фирми има и другите отговорни за незатварянето на държавата.
Нека споменем и изсипването на трима министри начело с началника им в село Бисер заради наводнението. Ще оставим темата за отговорността настрана, защото поради нейната първостепенност, е по-добре да оставим по-компетентните да изяснят кой ще я носи тази осиротяла отговорност. Вярно е, че малко бие на "да отворим пудриерата" това масирано министерско и институционално присъствие, но нека си припомним, че такова нещо не сме виждали скоро. Ако погледнем нещата от положителната страна можем да заключим, че министерският съвет показва отношение. Скоро не се беше случвало министри да слязат сред народа. Е, малко е недодялано и популистки на моменти, но поне пострадалите хора ще видят, че отношение от страна на управляващите има. А тези неща хората ги усещат. Така че и при това бедствие държавата няма да затвори.
И ще завърша с това, че макар да прилича на хвалебствена реч, този текст е само отразяващ моето наблюдение. Ясно е, че има хиляди по хиляди по хиляди причини да мрънкаме и роптаем относно властите в нашата Родина. Но държа да отбележа, че точно роптанието срещу властите може да доведе до затваряне на държавата много по-бързо от действията и бездействията на властниците.

събота, 4 февруари 2012 г.

Сондажи преди пневматичния удар

Всяка прилика и разлика с действителни лица е целенасочена и в никакъв случай не е случайна!

О, Хилари, о, драга, какво толкова стана, че тъй скорострелно си променихте програмата за обикаляне по света и кацнахте у нас. На свиждане ли идвате на затворника, дето ни го натресохте? Или идвате да видите площад Народно събрание дали е същият като при предното Ви идване? Или идвате да ни разберете енергийното дередже на място? Каква чест! За нас. Не Ви ли предупредиха, че ние сме досие "Х" за всеки, който се е захванал с нас? Горката Вие...
А, сетих се защо, Хилари, кацнахте у нас. Шистов газ. Не греша, нали?
И докато някои у нас все още се чудят дали тази трибуквена дума е в мъжки или женски род, първите дупки вече са направени. Но, спокойно, не в земята. В политиката.
Пак много гирултия се вдига за нещо, което изглежда е толкова независимо от нас. Но уви. Всички, които си мислеха така се оказаха самоизлъгани и самозаблудени. Видно е от приетия мораториум, че протестите имат ефект. Но нека не пропускаме една много значима среща, в която медиите (колко добре го могат те и само те) пропуснаха да отбележат, че нашият министър-председател освен за Шенген е говорил и относно европейското пространство, което е под краката ни. И, че явно потупване по рамото и то не многозначително, а напълно еднозначно от страна на канцлера Меркел, е имало. А именно относно проучването и добива на шистов газ. И как можем да си позволим да си представим дори и за миг, че нашето Народно събрание ще се опъне на "Шеврон" и на още много като тях, и ще каже НЕ на добива на шистов газ, без да има основание, допълващо протестите? Да не забравяме, че зад "Шеврон" стоят САЩ, които са много услужливи към своите данъкоплатци
И я да видим кой си надига главата от синкавата мъгла (мъглата, макар и синкава на цвят не е газ, още по-малко син)? Иван Костов. Късно за съжаление. И преди всички да се втурнат да виждат в това неприкрит лобизъм за интересите на една американска компания, ползвайки инструмента БАН, нека си припомним категоричната позиция на човека, че Русия трябва да бъде отдалечена от България колкото може повече и в колкото може повече сфери. Не, че е невъзможно около диверсификацията на газовите доставки, да е решил да получи и нещо в твърдо състояние към безплътните признания и аплодисменти. Но късно за съжаление, защото вече е трудно доказуемо, че не лобира за "Шеврон", още по-трудно доказуемо е, че идеята му е чиста и се отнася само до взаимоотношенията с Русия.
Хубаво е да диферсифицираме енергийното осигуряване, но пък от шумотевицата около шистовия газ се чуват и едни въпроси за АЕЦ Белене, системните връзки между България и съседните страни, че да може и от Средния Изток и от Северна Африка да си внасяме газ. Защо ли се бавят тези свръзки?
И защо решихме с шистов газ точно да си диверсифицираме газовото осигуряване? Със сигурност не е заради предимствата на тази технология, защото тя такива няма. А и всичко около нейната безопасност и ефективност е обгърнато в догадки, търговска тайна и научни предположения. Не са много достоверни репортажите, с които ни засипват за това колко вредна е тази технология. Науката все още не може да се похвали, че е създала метод, с който да установи категорично, че вредите върху екосистемите от репортажите са заради добива на шистов газ. А каква част от залежите могат да бъдат извлечени по този метод на пневматичния взрив, който включва незнайно количество и качество химикали, също не е ясно. Процентите варират от 0 до 100.
И още едно питане. Защо пък точно в Лудогорието и Добруджа ще се сондира, за да се установяват тепърва залежи? Защо да не се сондира в Айтос? Такава хубава котловина, равна, интересна геология, земетресенията само ги усещаме като станат на поне триста километра от нас, а и работна ръка има много. Ами отговорът пак ще е с въпрос, свързан с упоменатия по-горе инструмент, който Иван Костов ползва - БАН. Има ли някой, който мисли, че учените в БАН, които са съставили и издали подробни геоложки и какви ли не още карти на Родината, не знаят какви залежи на ресурси има на всеки квадратен метър? Смешно би било да ни убеждават, че Шеврон тепърва ще проучва за залежи на шистов газ. Че газ има, е ясно. Борбата е за това кой първи ще надупчи земята и ще удостовери (след като му дадат държавни документи за това), че е собственик на дупките и правото да добива в следващите ен-броя години.
До тук видяхме, че сондажите вече вървят с пълна сила и скорост. Всички бързат. Екоактивистите бързат да сондират, Иван Костов бърза да сондира, руските лобисти бързат да сондират, дори и Министър-председателят сондира ведно с Народното събрание. Но сега се включва и тежката сондажна техника на американската дипломация в лицето на Държавния секретар Хилари Клинтън. И не защото чак толкова са се загрижили в САЩ за нашето газово и енергийно дередже. Цялата работа е в това, че американска компания (спонсорирала е където трябва) е получила разрешение да сондира. Нали се сещате в коя държава "Шеврон" плаща данъци. А както се очаква след няколко години цените на газа ще скочат още, това означава по-големи обороти, което ще доведе до по-големи печалби, което за американската държава значи повече внесени данъци. И не само данъците. България пак се оказва мястото на сблъсъка на две сили, които във всичко знаят само да мачкат и газят - едните с танкове, другите с пари. Американците искат да изтласкат руснаците още по на изток, а руснаците да се задържат поне още малко на запад. Едните сондират, другите сондират и на фона на техните сондажи нашите сондажи са като да си забия колче за доматите. Тежко на Бойко Борисов. Той е насред сондажното поле. България от шистовия газ полза няма никаква, само загуби за десетилетия напред. Ако сега нашите държавници успеят да защитят националния интерес, ще сме зависими от руския газ още малко (залежите там не са безкрайни), но ще отворим много широк път за развитие на енергийната ефективност и новите технологии. Следва пневматичният удар. Сега да удря е на ред Хилари. Драга Хилари, пожелавам Ви приятно прекарване по европейското пространство, дето е под краката ви.