Вярно са казали хората: "За един сватба, за друг брадва" и "Трудът краси човека". Май нещо такова се получава с нашата интеграция на ромите (циганите). Да, записах думичката в скобите, защото тази извън скобите нито текстообработващата ми програма я разпознава като съществуваща, нито речникът на интернет браузъра. Така е като тази дума ни беше натрапена преди години от Евросъюза по незнайно чие давление.
А иначе аз в пълно съзнание и присъствие на духа твърдя, че в България интеграция на етническите малцинства няма, няма и да има. Самата дума интеграция съдържа в себе си противоречието между смисъл и действителност. От една страна ще правим едни хора допустими в нашето общество, на което те така или иначе са равноправни по конституция членове (друга тема е, че те са членове само по правата си, но не и по задълженията си). От друга страна те ще стават допустими и помежду нещо, което не се знае какво е, защото думата "инте(р)" не е ясно за какво се отнася - за обществото ли, за икономиката ли, за културата ли (което е абсурд, защото цената на интеграцията е част от културната идентичност). И от чисто езиковото поле противоречието се пренася на полето на действителността, на живия живот. Да си го кажем направо - интеграцията на малцинствата (под малцинствата разбирайте ромите (циганите), защото другите малцинства май нямат нужда от интеграция) е едно безумно наливане на пари в безумни проекти с безумни и неосъществими идеи и цели, а най-голямото безумие е, че не е ясно към какво интегрираме малцинствата. Към обществото ли, към икономиката ли, към културата ли. А още по-неизмеримото безумие е, че сме хукнали да интегрираме хора, които не искат да бъдат интегрирани по този начин, по който ние действаме. А това, че има една групичка от роми, които са се поевропейчили и, които си мислят, че разбират много от интеграция, е друга тема. В голяма заблуда са.
Само ще приведа няколко примера за това как интеграцията по настоящия начин (разбирай пробутаните модели на Евросъюза) няма начин да проработи и как интеграцията по ненастоящия (разбирай това, което си го знаем на местна почва) начин просто си работи от десетилетия.
Работех четири години и половина в едно предприятие и работата ми беше свързана с посещение на много адреси, доста от които в т.нар. цигански махали в няколко населени места. И на какво се натъквам. Едни роми, които са завършили основно или средно образование, работили са на редовна работа (осем часа, заплата всеки месец, децата на детска градина и училище), прекарвали са най-малко една трета от съзнателния си живот в среда извън махалата, са видели едни модели на живот и поведение, които явно са им харесали и са решили да ги приложат и за себе си. Без някой да им слага вилата на врата, без някой да ги тика, да им дава пари, да ги обучава. А, да не забравим едно много хубаво обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Много работещо обучение явно. Едни други роми, които поради тукашното безпаричие са решили да идат кой в Гърция, кой в Испания, Португалия, Италия, там са видели пак едни други модели на поведение и живот, които много са им харесали и като си дойдат в България си строят къщи по гръцки модел, подреждат си двор по италиански модел и живеят да речем по френски модел - чистота, уредба, ред. Без никой да им е давал пари наготово да харчат, без някой да ги е викал по обучения, семинари, тренинги и куп още безумия. А, да, само са преминали едно напълно безплатно за всички обучение на тема "Или спазваш правилата, които съществуват отпреди ти да си тук, или си вън!". Най-потресаващ за мен обаче е примерът на улиците "Ружа" и "Крали Марко" в айтоската циганска махала. На улица "Крали Марко" има една част, където къщите са на по три етажа, подредени, направени, чисти, хората явно са решили да бъдат пълноценни граждани на Републиката. В друга част на същата улица обаче къщите са наравно със земята, не е ясно кое е стая, кое обор, къде се спи, къде се ходи по нужда. А иначе и тези работят (колко и с какво качество е отделен въпрос), изкарват пари и биха могли да си устроят нещо по-приемливо от чисто човешка гледна точка. Но не би. И сега върхът. Точно над последно упоменатите къщи (разбирай паланки и землянки, обори и конюшни), на високото, по една от страничните пътечки на улица "Ружа" се стига до една къща, която е на два етажа, масивна, с бетонни плочи. И имайте предвид, че до нея няма улица, по която да може да мине дори кола, само стълбище. Значи всичко за къщата е качено там горе на гръб. И понеже хората ги зная, да е ясно, че къщата не са си я строили с пари от еврофондовете за интеграция на малцинствата. Решили са, направили са го. Значи ето как трудът прави хората равностойни членове на нашето общество в България. Работят, плащат данъци, спазват общоприетите правила и законите, искат да са част от обществото и работят по въпроса. Каква интеграция им е нужна на тях? На какво да ги учим? Как се точат европейски пари или как понеже се водят малцинство може да заобикалят една купчина правила? Не, благодарим ви господа от Евросъюза, но вие ако сте луди и имате пари да давате за социални помощи на мързеливите, ние нито сме луди, нито пари имаме.
И сега за сватбата и брадвата. Толкова много се говори за интеграция и на толкова безумни проекти сме станали свидетели, че вече е противна тая работа с интеграцията. На всичкото отгоре аз лично вече се чувствам дискриминиран. Как така се определя, че един ром (циганин) няма нужните социални компетенции, а аз имам. Ами аз пък твърдя, че нямам. Искам и за мен да се налеят малко европари за обучения и тренинги. Защо няма нито един интеграционен проект, който да включва труд, ама труд, работа, истинска работа, която измаря и оставя локва пот? Защо нито един интеграционен проект не е насочен към това да научи малцинството на правилата, които трябва да спазва, а само им се промиват мозъците с права? А аз където и да ида само ми тикат в лицето правила, отговорности, задачи! Защо всички интеграционни проекти са под наслова "Даваме, взимайте!"? Защо няма нито един с наслов "Хайде сега вие да дадете!"? Явно господата евросъюзници са забравили онази хубава поговорка, че безплатното не се цени.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърде далеч от слепия национализъм, още по-далеч от расизма. Аз възприемам хората като хора без значение от обстоятелствата, свързани с тях. Но не възприемам интеграция, която лишава обществото от съревнованието на равни начала, поставя в неравностойно положение мнозинството и го притиска към стената под заплахата да бъде обвинено в нетърпимост и още няколко световни гряха. Този модел на интеграция издига стена от дискриминация, която става все-по здрава и висока и ще дойде време, когато няма да може да бъде преодолявана лесно, както сега. В обществото назрява нетърпимост вече не на етническа основа, а на основа интеграция.
В този смисъл интеграцията на малцинствата в България грози обществото и в частност човека. Трудът краси човека. Аз като работя, (и плащам данъци), работя по въпроса да съм пълноценен и пълноправен член на обществото считам себе си негрозящ това общество и който и да е човек в частност. А онези, които получават без да се потрудят по нито едно от упоменатите в предното изречение как да считам негрозящи? Напротив, считам ги грозящи нашето общество и моето пълноправие и равнопоставеност в това същото общество в частност.
*Заглавието е перифраза на поговорката "Трудът краси човека". Тук думата "грози" е със значението и застрашава, заплашва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар