Търговецът на гласове: Не става, умен е.

Търговецът на гласове е нещо като венецианския търговец, за който пише Шекспир. Шекспировият такъв внимателно преценя клиентите си и от няколко погледа и думи разбира на кого може да купи сърцето и да го поиска (буквално). Търговецът на гласове наблюдава евентуалните си клиенти и от няколко погледа и думи разбира кого може да накара да плати за едни 50 лева и отсича: Този става, прост е. Този не става, умен е. От кои ли съм аз?
Гледам напоследък репортажите за търговията с гласове. Не ми прави впечатление фактът, че търговията върви на определени места, с определени хора и за определени суми. Не ми прави впечатление и това, че в търговията се включват и духовници (няма да го сложа в кавички, защото рискувам да определя като не-духовен човек такъв, който се е поддал на изкушението). Нищо не ми прави впечатление, защото всичко се повтаря. Дори по едно време реших да се почувствам дискриминиран, защото с мен никой не иска да се пазари за моя глас. Така ли не се намери един човек да ми предложи нещо срещу гласа ми? Може ли пък почти 100% търговията да върви сред представителите на един етнос, чийто свят е ограничен в квартала, чиито представители са необразовани (наличието на диплома за средно образование не е критерий за образованост) и, чиито представители като цяло живеят ден за ден?
Но! Както си мисля, стигам до един много съществен извод. И започвам да се чувствам много, много, много добре. Внезапната мисъл е светлогледа. За някои може да е твърде светлогледа и може да ме сметнат за прекомерно положително настроен. Но! Такъв съм си аз. Мисълта е, че явно търговците на гласове предизборно ме признават за умен (нека тази дума тук значи най-общото понятие). Опитвайки се да се поставя на мястото на търговците с гласове, разсъждавам по следния начин:
1. Лицето (т.е. аз) има образование. Сигурно има някакви познания по законите и знае какви могат да са последствията.
2. Лицето има постоянна работа. Значи има постоянни доходи, следователно едни 50 лева трудно ще го изкушат.
3. Лицето е с майчин език български, следователно като цяло разбира това, което чете и слуша на български. Значи има достъп до информация, следователно знае кой за какво се бори и може да избере без чужда намеса.
4. Лицето работи като учител, значи е под погледите на много хора. Следователно няма да си тури главата в торбата с нещо еднократно, което може да го провали дългосрочно.
5. Щом лицето е учител, сигурно чете книги. Щом чете книги, със сигурност светът му се простира отвъд квартала, в който живее. Значи няма да е лесно да го манипулираме.
Сигурно търговците на гласове могат да добавят още доводи в подкрепа на това да не ме търсят за продажбата на моя глас. Но и изброените ми стигат, за да се почувствам предизборно признат за умен.
И една последна мисъл. Защо всички си мислят, че търговецът на гласове е клиентът, който плаща? Не, не той е клиентът. Клиентът е човекът, който си продава гласа. Търговецът не плаща. Той продава едни 50 лева. А човекът, който си продава гласа, без да се усети плаща за тях прескъпо. С бъдещето си.