Произведени избори

От сега нататък все така ще казваме за изборите. Наистина тези избори бяха произведени по предварително даден образец, по предварително съгласувана технология и с предварително предписан резултат. Но нещо се обърка, май...
Ниска избирателна активност
Под 50% беше избирателна активност на тези избори. Причините може да се изброяват до следващите избори. Но в корена е това, че самите политици, които са назначени на избори с по-висока активност, искаха активонстта да е ниска, за да изпъкнат партиите с електорат, който подлежи на изборна строева подготовка. Но нито една от тези партии не позна. На едната партия, която уж е спечеила изборите с над 30%, избирателите намаляват на всеки следващи избори като число, брой хора, които гласуват за нея. На другата пък, която от над 100 години има твърд електорат, избирателите също намалят като число, а вече и като процент, защото и хората, които живеят с благия спомен за едни други времена намалят и като процент от населението, и като брой. Третата партия, която, откъдето и да я гледаме, си е етническа (похвални са все пак усилията в последните години да промени кожата си, за нрава данни липсват), уж има много гласове, но пак е с проценти като на минали избори, защото и нейният електорат нещо май не му се е гласувало или просто отказва да гласува повече за "нашите", защото нашите много се изложиха. И така, три партии, които на поточната линия си произведоха електорат в рамките кой на над 100 години, кой на 25, кой на по-малко от 10, без да разберат си произведоха и дефект в производството. Дефект, който доведе до загуба и за трите партии.
Едни други партии, за които предварителните данни сочеха, че няма да влязат в следващото Народно събрание или са на границата, се оказаха с изненадващи проценти. Въпреки ниската активност, броят на техните гласоподаватели не бяше потопен в броя на гласоподавателите на първите три. Те не просто си произведоха електорат, който да иде под строй пред урните. Те произведоха електорат, който:
- или мисли с главата си поне десет години напред и знае, че трябва да се прояви като отоговорен носител на своите права;
- или изпитва доста силна любов към Русия;
- или счита че България има нужда от спасителна атака, но незнайно откъде;
- или се влюби във "втори Тодор Живков" (цитатът е от платен репортаж на ББЦ);
- или е обзет от лъжеродолюбие;
- или бидейки в чужбина, изгубил родината, осъзнава какво е изгубил, та се мъчи да си го върне...
Може да има много "или". Но е ясно, че най-много изгубиха онези, които решиха, че ще произведат избори, но няма да участват в тях на конкуренти начала.
Глас продаден, глас купен
Най-после станахме свидетели на задружни усилия у институциите да пресекат търговията с гласове. Но още по-обнадеждаващото е, че видяхме и как в едно село бойкотират изборите, за да докажат, че не си продават гласа.
Държавническо безсилие
Кампанията, изборният ден и всичко, казано в нощта на изборите, показаха колко безсилни са уж спечелиите произведените избори.
Гражданите за европейско развитие на Бъгария дори отказаха да дадат пресконференция в нощта на изборите. Падение. Но така е като очакваш пълно мнозинство (с кампания, която повече приличаше на реклама на строително изложение), а получиш нещо като 90 места благодарение на гласоподавателите в групата "Или". На все пак дадената пресконференция Лидерът отново прояви своята недостойност - не се яви. Бил излязъл по анцуг преди пресконференцията да започне. А неговите покорни заоясняваха, че ще преговарят с всички, освен с... Ще преговарят за това как да не се натоварят с държавното управление, защото ще трябва да са в коалиция с други и няма да могат да правят каквото си искат. А като включим и непредвидимата зима, нещата стават още по нитроглицеринови.
Столетницата пък взе, че даде пресконференция в изборната нощ, за да каже, че победата на ГЕРБ била пирова. Те имат опит с такива победи. И то много, и то особено горчив. Но явно рецепторите им за вкус не работят. А Председателят не съжалява за нищо, "както се пее във френския шансон". Отворен остава въпросът дали не съжалява за нищо, просто защото няма за какво, или не съжалява, защото вижда в предишните неуспехи и падения поука. Имайки предвит това, че Столетницата не показа никакво доволство в ученето през последните 25 години, мога само да мисля, че не съжаляват, поради това, че от всичките поразии, които докараха на Родината, са извлекли достатъчно материална поука.
Движението за права и свободи изведнъж реши, че иска почивка от властта. Защо ли? Дали им омръзна да играят все една и съща игра на извиване на ръцете на коалиционните партньори? Дали пък не решиха, че ще е добре известно време да са в миманса поради взривоопасните предстоящи месеци? Тази партия няма капацитета да управлява извън методите на шуробаджанащината, прилагането на категорията "НАШИ хора" и натъманяването на всичко, което им дадат да управляват или свършат.
Оказа се, че партиите, за които социолозите никак не познаха преди изборите, показват известна държавническа сила. И това не е учудващо. Процентите им са показателни на фона на ниската активност. Да накараш толкова хора да ти повярват, значи са видели в теб нещо. Дали е крайна русофилия, дали е смелост да се поемат юздите на държавата, дали е омекнал в изборната нощ национализъм, все тая. Заявените позиции са принципни. А хората имат усет за принципност.
Сега ще видим кой колко ще изпълни предиборните си обещания. Да се надяваме, че всички ще си спазят казаното. Да се надяваме, че макар и омаломощени заради усиленото производство на избори, партиите, на които ще бъде връчен мандат за съставяне на правителство, ще преговарят с бъдещи партньори не за разпределяне на министерства и програми, а за принципните въпроси пред бъдещето на Родината.